"Раната в сърцето" от Елена Дякова

Беше късна есенна вечер в гората. Валеше дъжд. Клоните на дърветата се превиваха под силния и студен вятър. Балкан се беше сгушил в майка си- най- голямата и силна мечка в гората. Странджа още не беше заспала, тъй като се чувстваше неспокойна. Тази година мечката имаше само едно малко и беше готова да го защитава с цената на живота си. Мечката знаеше, че по това време на годината ловецът е най-хитър и опасен в лова.

  Изпука съчка. Странджа се надигна, подушила човека. Балкан се поразсъни. Пещерата ѝ представляваше скали, които се подпираха една о друга, образувайки процеп. Тези скали бяха обрасли с мъх, което ги правеше удобни за зимен сън. Досега нито един ловец не беше успял да я намери.

  Човекът влезе в пещерата ѝ, държейки факла и пушка. Той изгледа Странджа от глава до пети. Мисълта за килим от меча кожа и трофей над камината му го влудяваше.

  Странджа побутна Балкан към изхода на бърлогата. Той се сепна и хукна.

  Мечката се надигна на задните си лапи с рев. Човекът, съсредоточен върху нея, не забеляза как малкото мече притичва покрай него.

  Балкан вече беше вън от пещерата. Той се обърна и видя в сенките от пламъците на огъня как майка му замахваше с лапа. Човекът отскочи и насочи пушката си към нея.Изстрел прогласи цялата гора. Странджа падна с рев. В сенките остана само тази на човека.

  Малкото мече не можеше да гледа повече. То побягна далеч от това място. Скри се в един храсталак. Сълзички се стекоха по лицето му. За пръв път то се почувства само.

  Балкан никога нямаше да забрави какво му причини човекът. Този белег, който остана в сърцето му, го подбуждаше да отмъсти на ловеца.

  Израснал без майка, младият мечок се беше научил сам да борави със зъбите и ноктите си. Той можеше сам да си набавя храна и бе най-добрият мечок в риболова.

  Един ден, докато Балкан ловеше риба, чу нечии стъпки. Не бяха от животно. Никое животно не стъпваше така. Той се обърна и съзря силует. Из въздуха се понесе позната, болезнено позната миризма. Това беше той. Балкан беше сигурен, че това бе същият човек, който преди години беше отнел майка му. Ловецът се беше върнал отново.

  Младият мечок се изправи на задни лапи. Човекът, неподготвен и уплашен, насочи дулото на пушката си към сърцето му. Балкан нападна със спомена и болката от загубата на майка си. Той желаеше отмъщение. Мечокът стовари една от лапите си върху ловеца, който изпусна оръжието си и се строполи на земята.

  Точно преди да нанесе последния фатален удар, Балкан забеляза нещо. В храстите го гледаха две детски уплашени очи. Това беше дъщерята на ловеца.

Младият мечок се отдръпна от баща ѝ. Балкан нямаше да причини същата онази болка на детето, която той лично беше изпитал, когато остана без майка.

  Той се обърна към човека. Ловецът го гледаше с очи, пълни със страх. Той беше успял да достигне пушката си и я бе насочил към мечока. Балкан се изненада и ядоса.   Не очакваше, че ловецът ще се опита да го убие, въпреки че не го е наранил. Мечокът се изправи на задни лапи, готов отново да атакува. Ревът му прогласи цялата гора.

  Точно когато човекът щеше да натисне спусъка, дъщеря му изскочи от храстите и застана пред Балкан. Баща й отметна глава настрани в знак да се отдръпне. Тя продължи да стои пред мечока. Ловецът бавно свали пушката си.

  Момиченцето се затича и прегърна баща си. Мъжът погледна мечока и му кимна с глава.