"Коледно чудо" от Лиа Неделчева

Събудих се, всичко около мен светеше, както никога досега. Беше някак по-различно от другите дни. Беше толкова цветно и блестящо. Излязох навън и бе толкова красиво: навсякъде светеха лампички, хора пееха песни по улиците, пред всяка къща имаше снежен човек и продължаваше да вали пухкав сняг.

  Изведнъж нещо вътре в мен напираше да продължа напред към навалицата от хора. Една светлинка летеше пред мен и посочваше пътя ми. Когато стигнах, имаше много повече хора, отколкото се виждаха в далечината. Едва се проврях между тях. Бях удивена! Пред мен имаше голяма елха, висока може би около 7-8 метра. Тя беше украсена с най-различни играчки и шарени светлинки светеха по нея. Около нея играеха коледари.

  На близката поляна имаше друга елха. До нея две жени бяха направили дървена шатра и помагаха на децата да си направят сами коледни играчки и гирлянди, с които украсяваха елхата на поляната. Реших и аз да опитам да си направя коледна играчка.   Едната от двете жени- русокосата със сини очи, ми обясни подробно как да я направя. Тя с грижа и внимание ми помагаше. Когато играчката ми бе готова, русокосата жена ми позволи да я окача на елхата. Аз я поставих някъде на по-малко от половината от височината на елхата, издигнах се на пръсти, но не можах да я закача на по-високо.

  Светлинката отново се появи и ме поведе. Този път тя ме отведе долу под земята, където се срещнах с гномчетата:

  - Здравей! – поздравиха ме гномите.

  - Здравейте! – отвърнах им аз.

  Светлинката нещо измърмори. Гномите се обърнаха към мен:

  - Ние сме гномчета, може да ни наричаш гноми. Нашата цел е да помогнем на растенията да създадат своя корен, затова и сме под земята – обясниха ми гномите.

  - Ехааа! Това не го знаех, благодаря ви, че ми го разказахте! – Докато изричах това, светлинката вече бе тръгнала.

  - Хей! Почакай ме! - извиках аз, но тя погледна към мен и продължи пътя си.

  - А защо всъщност съм тук? И защо избра мен? А къде отиваме? – не спирах  да задавам въпроси, но светлинката не ми отговаряше.

  Спряхме. Над нас се простираше една голяма полусфера. Светлинката се издигна нагоре, а аз се покатерих след нея. Тя отново не ме чакаше. Огледах се. Около нас всичко бе покрито със сняг. Пингвини щъкаха навсякъде. Светлинката ме чакаше до една дървена къща. Когато влязохме, видях Дядо Коледа и джуджетата.

  - Благодаря ти, Алис, за помощта! – обърна се Дядо Коледа към светлинката.

  - Здравейте! – промълвих аз.

  - Здравей, Сиси! – отвърна ми Дядо Коледа.

  - Защо тази светлинка ме доведе тук? – попитах аз Дядо Коледа.

  -  Това не е светлинка, Сиси, това е ангелче! Можеш ли да пазиш тайни? – попита Дядо Коледа.

  - Разбира се, че да! – отвърнах му аз.

  - Добре, тогава! Аз ще ти разкажа моята. Слушай сега внимателно! Моето истинско име е Св. Николай. Аз обичам да давам на хората това, от което се нуждаят. Затова се превърнах и в Дядо Коледа. Много деца по света имат нужда от подаръци, но родителите им нямат възможност да ги зарадват с тях, затова аз и моите джуджета изработваме подаръците. Но тази година няма достатъчно джуджета и не можем да смогнем да свършим всичко навреме. Ще ни помогнеш ли, Сиси? – попита Св. Николай.

  - Да, ще помогна! – отвърнах аз.

  - Ела, ще те заведа в работилницата. Ти ще бъдеш при вълнените и глинените играчки, както и аз ще бъда там – отвърна Св. Николай. – Ще ти разкажа историята за Рождество Христово и че смисълът на Коледа не е самият Дядо Коледа. В Назарет имало един богаташ. Той имал много магарета. За всяко се грижел някой от прислужниците на богаташа. Всички се подигравали на едно магаренце, защото било грозно, но то не било виновно, тъй като на него се паднало мързелив човек. Когато трябвало да се сресва магаренцето, той си поспивал. Един ден, когато човекът водил магарето да вземат вода, то се срещнало с Мария. Тя много го харесала. Мария била бременна и не можела да издържа вече на тежките съдове с вода, затова мъжът й Йосиф събирал пари за магаренце. След време той събрал парите. Отишъл при богаташа и той му дал най-грозното магаре. Йосиф се притеснявал да заведе магарето при жена си, но като го видяла, тя много се зарадвала. Мария сресала и изкъпала магаренцето, вързала панделка на гривата му. И то се превърнало в красиво магаре. То също много харесало Мария.    Дошло време за жътва, след това за гроздобер, но на Мария не й тежало толкова, колкото преди. Всички в Назарет и околността получили писмо от царя. Те трябвалo да отидат във Витлеем, за да се преброят, но Мария била бременна и можело всеки момент да роди. Те тръгнали, Мария се возела на магаренцето, а Йосиф вървял с тях. Един ангел посочвал пътя на магаренцето. То много внимавало с Мария. През дните те вървели, а нощем ангелчето помагало на магаренцето да намери подслон. Веднъж те отседнали при едни разбойници, но Мария успяла да ги промени и да ги превърне в добри хора. После срещнали група пастири и останали да нощуват при тях. След дълго пътуване те стигнали до Витлеем. Ангелът ги завел при един стар човек, който имал обор, в който се родил Христос. Светнала Витлеемската звезда. Пастирите я следвали и отишли при Мария и бебето. Ангелска песен звучала – разказваше и разказваше Св. Николай.

  След дългите му разкази вече разбирах Коледа по друг начин. Докато слушах разказа, ние работихме и завършихме подаръците. После се сбогувахме и Алис ме заведе у дома. Мама приготвяше вечерята за Бъдни вечер.А аз отидох да опаковам моите подаръци, които бях изработила от естествени материали – глина и вълна. От Св. Николай научих, че Коледа е времето, в което е по-добре да подариш подарък и да зарадваш някого, отколкото само да получаваш.

  Усетих, че даването ме прави по-щастлива от получаването. Поставих опакованите подаръци под елхата, без никой да ме види. После отидох да помогна на мама с готвенето и подреждането на трапезата. Подготвихме всичко и зачакахме Коледа. След като я посрещнахме, си легнахме да спим…

  Вечерта чух някакъв звук, станах от леглото и се запътих към хола, откъдето идваше шумът. Като надникнах, видях Св. Николай, който оставяше подаръци под елхата. Той ме видя и ми каза:

-  Добра работа!

И тръгна. Сутринта, след като си получихме и отворихме подаръците, видях, че Св. Николай ми е оставил малка светеща звезда, показваща раждането на Исус Христос, която да ме подсеща, че Коледа е време да събудим светлината в себе си и да бъдем по-добри.