"Вълшебният лешник" от колектив

Имало едно време двама братя и една сестра. Те живеели задружно в малка къща. Децата растели и помагали на родителите си във всичко. Бащата бил ловец и редовно ходел на лов в гората. Майката била шивачка и работела вкъщи. Един ден мъжът отишъл на лов, но се забавил много. Вече било късно вечерта, но от него все още нямало и следа. Всички го чакали дълго време, но накрая заспали. Той така и не се върнал.

Децата започнали да търсят баща си всеки ден. Обиколили всички възможни места, но никъде не успели да го открият. Двамата братя скоро се отказали, само сестрата продължила да го търси. Единствената останала възможност била тъмната гора.

В една студена сутрин тя излязла от къщата и тръгнала към гората, която се намирала на края на селото, и никой не смеел да припари до нея, защото там обитавали зли сили.

По пътя през тъмната гора чула някой да вика за помощ. Тръгнала в посоката на виковете, доверявайки се на слуха си. В шумата, недалеч от нея, тя намерила ранена катеричка.

-  Здравей! О, какво се е случило с теб? -попитала девойката.

-  Здравей! Би ли ми помогнала, защото паднах от дървото и си ударих крака? -отвърнала катеричката.

-  Да, мога да те превържа - рекла тя.

Момичето взело листо, клонче и скъсало парче от роклята си, за да превърже крачето й. Така й помогнало. Животинчето отново можело да се движи.

За да се отблагодари, катеричката подарила на момичето вълшебен лешник. Девойката хванала лешника в ръце и започнала да го разглежда. Благодарила на животинчето и тръгнала отново по пътя си. Стигнала до една поляна. Тогава изведнъж задухал силен вятър, вдигнал се прах, който влязъл в очите й, и момата изтървала лешника. Започнала да го гони. Той се търколил през поляната, тръгнал надолу към ръба на пропаст, в която течала буйна река. Лешникът паднал в нея, а момичето скочило след него.

Силното течение я понесло, момичето не можело да плува, затова си поело дълбоко въздух. Тогава лешникът дошъл сам в ръцете й и заблестял. Девойката разбрала, че подаръкът й е вълшебен. Лешникът бързо я изнесъл над водата и скоро стъпила на твърда земя. Там забелязала, че до нея има пещера. Момичето решило да пренощува вътре. Когато легнало, започнало да си мечтае за топли дрехи и храна, тъй като било измръзнало и прегладняло. Мечтаейки си, се унесло и заспало. Миг по-късно момичето усетило, че дрехите му вече не са мокри и не му е студено. Отворило очи и пред себе си видяло светлината на подскачащия огън, а до него покривка, обсипана с най-различна храна. Нахранило се, заспало и се събудило чак на другата сутрин.

Излязло от пещерата и тръгнало накъдето му видят очите. Вървейки, девойката стигнала до огромна планина, препречваща пътя й. Тогава решила да помоли лешника да й помогне, като й проправи път. В следващия миг желанието й се сбъднало. Тръгнала през светещия тунел и стигнала до края му. След като излязла от планината, видяла, че е в края на тъмната гора. Точно там, в далечината, видяла триглав змей, който пазел изхода, а до него, завързан за едно дърво, познала баща си. Започнала да се чуди как да го спаси и да победи змея. Обърнала се към лешникас молба за помощ за пореден път. Тогава той се превърнал в сабя. Момичето се втурнало към змея и отсякло трите му глави с един замах, след това освободило баща си. Сабята изчезнала от ръцете му и то разбрало, че вече не може да разчита на вълшебния подарък, който получило в знак на благодарност.

Хванало баща си за ръка и тръгнали да търсят пътя към дома си.

-  Как успя да ме откриеш? -попитал бащата, докато вървели.

-  Когато не се прибра цял ден, аз и по-големите ми братята решихме да те потърсим. След като не те открихме никъде, те се отказаха, но не и аз.

-  Дъще, как мина през всички изпитания по пътя?

-  Помогнах на една катеричка, която си беше счупила крачето, и тя ми се отблагодари, като ми даде вълшебен лешник. С негова помощ те открих.

Вървейки, те чули покрай тях да минават коне и каляска. Загледали се и разбрали, че това е царят със своите придворни. Той спрял до тях и ги попитал:

-  Накъде отивате, добри хора?

-  Изгубихме се, царю велики, и търсим пътя към дома си.

Царят им предложил да ги заведе в кралството си и те приели. Той ги нагостил и им дал стая, в която да отпочинат, преди да си тръгнат. В това време принцът се върнал от лов и случайно видял дъщерята. Момичето и момъкът се влюбили от пръв поглед и не могли да отделят очи един от друг дълго време. Той толкова харесал девойката, че ги поканил да останат да пренощуват в двореца. По време на вечеря поискал ръката й от нейния баща. Старецът с огромна радост се съгласил. След това двамата родители организирали сватбата на децата си, която щяла да се състои след три дни. Изпратили глашатаи, които да поканят на тържеството всички жители на царството. Специална каляска отишла да доведе братята и майката на девойката.

Най-сетне дошъл дългоочакваният ден, в който младите щели да се оженят. Сватбата била за чудо и приказ и продължила дълго време. Момичето, принцът и семействата им заживели щастливо в двореца до края на дните си.