"Вълшебната гора" от Ралица Атанасова

Кристиан броеше дните до единадесетия си рожден ден. С нетърпение заспа в очакване на големия ден.

Минути след като заспа, той мигом се пренесе в една гора, но не каква да е, а вълшебна. По небето се виждаха златните звезди и пълната луна. Докато ги гледаше, видя една от звездите да пада. Намисли си желание.

В далечината долови музика и той реши да я последва. Приближи се до нея и какво да види – оркестър с животни. Жълта маймуна блъскаше по барабани, розов слон свиреше на пиано, зеленият жираф опъваше струните на китара в ритъм, а син лъв с дрезгав глас пееше. Малките танцуващи светулки огряваха мрака, като светещи диско топки. Кристиан се впусна в луди танци с другите животни. Цялата гора кънтеше от музика, песни и гласове, изпълнени със смях. Всички танцуваха и много се забавляваха.

Настъпи тържественият момент за поднасяне на тортата. Криско духна свещичките си.

След като Кристиан се събуди и осъзна, че Вълшебната гора е била сън, той се натъжи. Щеше му се, всичко това да бъде истина и тогава, той побърза да си пожелае сънят му да се сбъдне.

Родителите му разбраха за неговото желание и му обещали незабравим рожден ден.

Заведоха го в гората. Там с нетърпение го очакваха най-близките му приятели, подготвили страхотни изненади. Празничният ден отминаваше в много игри и забавление.

Почти се свечеряваше, когато Кристиян дочу песен на странен и неразбираем език. С огромно любопитство той започна да се оглежда и да търси кой е певецът. Що да види, синият лъв. След това, вкупом се събраха всички животни около него.  И докато той ги гледаше с изумен поглед, слонът поднесе тортата.

Той си помисли, че отново сънува, но този път беше реалност.

Кристиян, плачейки от радост, духна свещичките и силно прегърна всички.

От мрака се появи вълшебна горска фея и нежно му прошепна:

- Сънищата се сбъдват! Само трябва да вярваш в чудеса!