Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

ФАНТАСТИЧНИ И ДРУГИ ПРИКАЗКИ:

"Спасителите на природата" от Камелия Трънчева

Тази приказка е част от седмия сборник "Приказни истории с БНР Бургас"

Имало едно време едно момиче на име Ема. Тя обичала природата и всичко в нея, също така обожавала да пътува, особено в чуждите държави. Там било много различно и интересно. Мечтаела да има супер сили, но знаела че това е невъзможно и повече се надявала на другата си мечта – да пътешества из света.

Един обикновен следобед, Ема си пишела домашните в своята стая и изведнъж осъзнала, че всичко eспряло. Кучето ѝ спряло да маха с опашка, родителите и сякаш се изпарили, защото вече и звук не се чувал от другите стаи, и бръмчащите двигатели на колите от улицата, вече не се чували... Всичко било замръзнало. Ема се почувствала като в някой фантастичен филм и си помислила, че това е сън. Щипнала се по ръката, после пак и най-накрая осъзнала, че това се случва наистина. През прозореца тя видяла много ярка, синя светлина, която почти я заслепила. Без да мисли, тя се втурнала по коридора, за да разбере какво се е случило навън. Когато излязла, се скрила зад един ъгъл и си подала леко главата. Синята светлина излизала от нещо като портал във въздуха, а оттам се появило нещо съвсем необикновено – вълк, в официален костюм. След малко, така нареченият портал се затворил и всичко станало пак нормално. Ема отишла до вълка и го погледнала право в очите.

 - Чакай... ти... да не... ме виждаш? – казал объркано вълкът.

 - МОЛЯ?! Не стига, че преди малко излезе от нещо синьо, а сега пък и говориш! – изкрещяла Ема. Всички на улицата се обърнали към нея, защото те не виждали вълка и си мислели, че е луда. - Не го ли виждате?! Ето тук има ВЪЛК! – тя посочила вълка с пръст. Хората се спогледали объркано.

 - Те не ме виждат... трябва да ти обясня нещо – казало тихичко странното същество.

 - Искаш да ми кажеш, че съм луда или...? – рекла обидено Ема.

В това време вълкът тръгнал към една тясна уличка и тя го последвала.

 - Виж сега, аз… не съм от този свят. Изпратен съм на мисия да намеря ,,избраната”, за да ни спаси. Вече знам, че ти си ,,избраната”, щом можеш да ме виждаш, но реално не разбирам как точно ти можеш да направиш нещо - обяснявал ѝ вълкът. – Нали знаеш, че на вашата планета има гори, джунгли, пустини, планини и т.н. В нашия свят са изпратени животни от тук, които да се грижат за определени местности. Например, аз съм вълк и ние, вълците, се грижим за гората. Под „грижим за гората” имам предвид, че определяме на места колко животни от един вид трябва да има, за да се получи хранителната верига или пък понякога помагаме на животни или растения и т.н., но не идвам тук просто да ти разказвам, работата е там, че от много години се борим с нещо зло, подобно на дух и по принцип го побеждаваме, но тази година той се е вселил в едно момче на твоята възраст... и сега някак си е много по-силен. Та, съдбата е избрала теб да водиш шестте народа и да победим тази черна магия веднъж завинаги. Между другото, забравих да ти кажа кои са шестте народа. Аз съм част от вълците, които пазят гората и могат да стават невидими, мечките се грижат за планините и имат отрова в зъбите и ако те ухапят, нямаш много голям шанс да оцелееш. Маймуните се грижат за джунглите и могат да спират времето, леопардите пазят пустините и могат за половин секунда да минат около сто хиляди километра - свръхбързи са. Снежните лисици се грижат за полярните пустини и могат да замразяват нещата. Акулите се грижат за океаните и могат да правят каквото си поискат с водата. Ще ни помогнеш ли... Или ще дойдеш с добро, или ще те отвлека.

 - Ами... не знам дали искам, ама, нали нямам избор, така че идвам – казала отчаяно Ема.

Вълкът натиснал часовника на ръката си и отново тази ярка синя светлина се появила пред очите ѝ. Двамата влезли в портала и на Ема ѝ станало лошо. Все пак, за първи път влизала в портал. Искало ѝ се да повърне, виждала замъглено и изведнъж паднала на земята. Вече била в един друг свят. Там било различно... Небето било розово, технологията била напреднала и превозните средства летели, всичко било направено от дърво, освен земята и така изглеждал светът на вълците – прекрасен. Вълкът минал през един скенер, който го проверил за оръжия и всички по пътя се прекланяли на ,,избраната”. Всъщност никой не им бил казал, че Ема е ,,избраната”, те просто го знаели.

 - Та, какво прави този зъл... дух? – попитала Ема.

 - Като цяло, унищожава всичко по пътя си – животните и растенията във всички области, и иска да стане крал на природата. Между другото, злият дух се казва Мауе, а момчето – Лиам – отговорил вълкът. – А ти как се казваш?

 - Името ми е Ема и не ми е приятно да се запознаем – сърдито казала тя.

 - Много мило... А аз се казвам Хенри – рекъл вълкът.

Вълкът ѝ показал останалите пет свята, за да е запозната с животните, с които ще работи, след което пак се върнали в света на вълците.

Хенри ѝ показал как където стъпел, Лиам, тревата увяхвала и ставала черна, животните за миг издъхвали, почвата ставала на черен прах и още ужасни неща.

 - Ама как така нито един човек не е забелязал това? – учудила се Ема.

 - Хм... как ли?! Вие хората нищо не цените! На вас не ви пука за това, че като си строите градовете, вие унищожавате природата, само ви пука за парите! - ядосано отговорил вълкът.

 - Аз не съм от тези хора, аз си обичам природата! – изнервено казала Ема.

След като малко се скарали, се сетили, че са там не за да се карат, а за да спасят природата. Започнали да мислят планове как да прогонят духа от тялото на Лиам и после да го унищожат.

 - Имам идея! – извикала развълнувано Ема. – Маймуните да спрат времето, после лисиците да замразят Лиам, после една мечка да го ухапе, а един леопард много бързо да го занесе на място, оградено с огън, което ще сме подготвили от по-рано, защото духовете обичат да им е студено и мразят топлото. Идеята ми е да го прогоним от Лиам, като се надявам, че няма да го нараним. Най-накрая акулите ще  изгасят пожара. И после той ще е по-слаб и ще можем да го победим, но как... не знам.

 - Ами, не знам дали ще стане, тъй като той е много силен, но според мен си струва да опитаме. Първо обаче трябва да измислим какво ще направим след това.

 - В човешкия свят има книги за ритуали, които прогонват зли духове и може от там да изберем един ритуал и да го изпълним. Хм, колко лесно ще бъде. – оптимизирано казала Ема.

 - Сериозно, изглежда като детска игра, но надали ще е толкова лесно.... - замислено казал вълкът. - Добре, да отиваме във вашия свят, за да вземем някаква книга и да прогоним този звяр от тук завинаги! - казал Хенри, изпълнен с надежда.

Докато пътували през портала, на Ема пак ѝ прилошало, но този път припаднала, когато пристигнали в човешкия свят. Изглеждала все едно спи. Хенри много се уплашил, защото първоначално си помислил, че е умряла, но установил, че тя все още диша. След около пет минути се събудила все едно нищо не се е случило и веднага тръгнали към най-близката библиотека.

 - Можете ли да ми покажете къде се намира рафтът с книгите за зли духове, ритуали и такива неща? – попитала притеснено Ема.

 - Защо ли ще са ти такива неща… но добре, това не е моя работа – отговорила библиотекарката и ги завела при рафта, който търсели.

Разгледали много внимателно изобилието от книги и най-накрая избрали една много дебела стара книга. Тя изглеждала сякаш е била на някоя вещица, но вещици не съществуват.... нали?

 - Хм, това звучи перфектно. ,,Следвайте стъпките много внимателно и ще получите желания резултат – да няма зли духове и демони. Ритуалът се състои от приготвянето на отвара, която изливате върху дадения дух или демон. Тя просто ще го унищожи! Хи-хи-хи-хи! За да приготвите отварата ви трябват: перо от ара, косъм от вълк, прашец от еделвайс, люспа от златиста рибка, натурален сок от двадесет вишни, смлян нокът от лешояд и мравешка киселина от четиридесет и седем много добре смлени мравки‘‘. Ех... малко трудно ще е да намерим всички неща, но съм сигурна, че ще си струва – казала Ема.

След цели три седмици, най-накрая събрали всички продукти за отварата и били готови да вкарат плана в действие. Направили трудната отвара, запалили огън на едно поле, проследили Лиам и чакали сигнала на Ема, за да започнат. Всички били много развълнувани, че най накрая ще се отърват от врага си. Ема направила звук, подобен на този на китовете и първо маймунките спрели времето, но Лиам въобще не спрял, сякаш нищо не се било случило и така мечките не успели да го ухапят, но планът продължил, защото все още имало надежда да проработи. Лисиците го замразили, за да не може да мърда, качили го на един леопард и той се опитал възможно най-бързо да стигне до полето със запаления огън, но малко преди да стигне до огъня, Лиам се размразил и паднал от леопарда. През това време Ема и останалите животни се качили на други леопарди и също тръгнали към полето с огъня.  За голямо щастие, Лиам се изтърколил и попаднал точно в огъня. Черен дим излязъл от него. Това бил ужасният Мауе. Няколко акули дошли по една река и загасили пожара. Лиам изглеждал  мъртъв.

 - Ха-ха-ха, вие изгорихте не мен, а само Лиам, аз съм си невредим! – щастливо казал Мауе и като духнал с уста тревата, тя увяхнала и станала черна.

Ема се затичала към Лиам. Станало ѝ много тъжно. Главатарите на всички животни се събрали около горкото момче. Всеки сложил ръка, лапа, крило или каквото имал върху Лиам и изведнъж пак онази ярка синя светлина почти заслепила Ема, но този път не идвала от портала, а от очите на Лиам. В този момент той се съживил. Започнали радостни викове и после всички се сетили, че трябва да унищожат Мауе преди пак да е направил нещо лошо, но този път и Лиам бил с тях. Открили злия дух и Ема извадила едно голямо шише от раницата си и го изляла върху Мауе, но нищо не се случило.

 - Опа... не трябваше да става така...– възкликнала тъжно Ема.

 - Ами сега какво ще правим? – попитал уплашено Лиам.

 - Имам идея! – казала Ема – Всички се хванете за ръце и си представете, че Мауе изчезва! 

И отново синята светлина блеснала, а Мауе вече го нямало. Оказало се, че когато са заедно, са най-силни. За благодарност, всеки главатар от шестте народа дал на Ема част от своите сили. Оказало се, че Лиам харесал Ема от пръв поглед и тя също го харесала и станали двойка. Ема започнала да пътешества из човешкия свят. Правейки това, тя проверявала дали всичко в природата е наред и така двете ѝ мечти се сбъднали – да има суперсили и да пътешества!



АвторКамелия Трънчева – 6 а клас
СУХНИ „Константин Преславски“ - гр. Варна
учител: Елеонора Николова


Рисунки на корицата: Деца от СУ "Св. Св. Кирил и Методий" - село Синдел, община Аврен, обл. Варна, с преподавател Христина Върбанова 

Тази приказка е част от седмия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от седмото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са на възраст от 6 до 18 години. 
Деца от цялата страна и българчета от чужбина ни изпращат своите истории за приключения, вълшебства, принцове, принцеси и дракони, фантастични пътешествия в космоса, пътуване във времето и други. 



© БНР Бургас, 2023


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Булевард "Демокрация" на 20-ти май

Ще бъдат ли касирани и тези избори с претенденти за поста Сливенски митрополит? Сякаш това е големият въпрос след заседанието на епархийския съвет. Тече тридневен срок за обжалване на решението, но повече по темата в първия час. В последния ще чуем служебния министър на туризма - Евтим Милушев. След символичното начало на сезона, дадено в Несебър,..

публикувано на 20.05.24 в 14:50

ОЧАКВАЙТЕ В „АКЦЕНТИ“ НА 20 МАЙ:

Нищо не е вечно и когато осъзнаем, че всичко има начало и край, започваме да оценяваме всеки миг. Добро утро в понеделник! Време е за хубав делник с много приятни моменти, да го посрещнем с усмивка. Екипът ни днес звукорежисьор е Алекс Пенев, новините ще представя Свобода Атанасова, водещ е Стефка Бакърджиева. Ето темите в сутрешната ни..

публикувано на 20.05.24 в 06:30

ОЧАКВАЙТЕ В "ИСТОРИИ ЗА ДОБРОТО" ОТ 17 ДО 18 Ч.:

Здравейте, ето че отново сме готови да ви разкажем за положителни примери и каузи в ежедневието ни, да ви срещнем с добри хора и да ви  заредим с положителни емоции. Звукорежисьор е Теодора Кралева, аз съм Стефка Бакърджиева.  В предаването ни днес: -  В рубриката Мисия Добро ще ви разкажем за благотворителната инициатива на Ротари..

публикувано на 19.05.24 в 15:00

ОЧАКВАЙТЕ В „ЕВА В НЕДЕЛЯ“ НА 19 МАЙ!

На вълните на Ева в неделя ще се носим в лежерния следобед. Ето с кого ще ви срещнем днес: Бургазлийката Мери Мутафчиева е нашата специална Ева днес, поводът е новата песен на група „Мери бойс бенд“, които приветливо ни казват „Здравей“. С нея те дават началото на нов албум, който ще отбележи 30-годишнината на групата на сцена. Бижута..

обновено на 19.05.24 в 10:38

"Ден до пладне" на 18 май

Темите, с които обобщаваме седмицата Как започва делото за смъртта на двамата полицаи на Трапезица? КНСБ в опит да бъдат увеличени заплатите в Бургасбус. В какви схеми пазят жертвите на трафика на хората? Коментар от Фармацевтичния съюз относно слушателски сигнал до БНР Бургас за издаване на рецепти от частна..

публикувано на 18.05.24 в 09:00

Булевард Демокрация на 17-ти май

Днес се открива новия летен сезон в Несебър. Какви са очакванията на бранша и от кои пазари ще са туристите, подробностите са след малко. Продължаваме с друго събитие - зрелостниците се явиха на първа матура. Тя е по български език и литература. Справиха ли се с Приказка за стълбата на Смирненски или избраха есе, ще чуем също в първия час. Тематичните..

публикувано на 17.05.24 в 14:50

ОЧАКВАЙТЕ В „АКЦЕНТИ“ НА 17 МАЙ:

Най-голямото богатство е денят, който е пред нас. Добро утро в петък! Започнете го с усмивка, чаша кафе и лека закуска. Екипът ни днес – звукорежисьор е Теодора Кралева, новините представя Петя Михова, водещ е Стефка Бакърджиева. Ето и темите в сутрешната ни програма от 7 до 10 ч.: -   Бургаската Топлофикация поиска от КЕВР увеличение..

публикувано на 17.05.24 в 06:30