"Кучето и котката" от Жанет Петкова

На село в една скромна къщурка живеели баба и дядо, заедно с едно куче и една котка. Домашните им любимци се дразнели постоянно помежду си.

Един ден бабата и дядото тръгнали към лозето. Там останали няколко дни. Когато заминали, кучето се обърнало към котката и казало закачливо:

– Нямам търпение да си поиграем!

Котката измяукала, защото не ѝ се играело и бързо се скрила в една дупка.

На следващата сутрин  кучето решило да събуди котката и започнало да лае.

– Бау-бау...

Котката се стреснала, зашото била сънена, ядосала се и го одраскала с острите си нокти. Започнали да се гонят из целия двор и дори не усетили кога е завалял дъжд, та доста се изморили. В един момент спрели и се спогледали, защото се чул някакъв шум из храстите. Хванало ги страх. Оттам изскочил заек и те се поуспоколили. Но какво да видят! Огледали се наоколо и разбрали, че докато се гонели, са се озовали в някаква горичка. Листата на дърветата били сини, а тревата жълта. Намирали се в омагьосана гора. Котката се обърнала към кучето и му измяукала:

 – Заради теб сме тука!

А то ѝ отвърнало:

 – Ти първа ме подгони.

И така започнали отново да се карат, докато не се стреснали от  гръмотевиците в небето. Дъждът не спирал да вали. Решили да престанат да се разправят и потърсили сухо място, за да се подслонят. По пътя видели голяма гъба и се скрили под шапката ѝ. Забелязали светлина и изглеждало сякаш някой живее вътре в нея. Решили да погледнат през прозорчето, но в този момент едно джудже излязло от нея. Стреснато ги попитало:

 – Кои сте вие и какво правите тук?

Котката му отговорила:

 – Ние идваме от близкото село. Загубихме се в гората и не знаем как да се върнем. Моля те, да ни помогнеш!

Джуджето първоначално се намусило, но като видяло умърлушените и мокри животинки, се смилило и ги поканило в гъбката. Палавниците много се зарадвали и влезли в уютния дом на дребосъка, който ги нагостил с топла храна и топло мляко, след което те заспали пред огнището.

На сутринта се събудили и видели, че са в клетка. Разбрали, че са в капан. Котката сърдито погледнала кучето и отчаяно казала:

– Сега какво ще правим? Как ще се измъкнем? Та дори не знаем къде сме!
Кучето навело глава и излаяло:

– Ако само се оплакваме, нищо няма да се промени. Да действаме заедно, съгласна ли си?

 –  Добре. Но само този път. – отговорила котката.

Кучето огледало клетката и предложило на другарката си:

– Нека изкопаем дупка под решетката! – рекло то.

И започнали да копаят. След известно време се измъкнали и хукнали да бягат. Скрили се зад едно дърво. Гледали как джуджето се прибрало и извикало ядосано:

 – Неeee! Тази вечер ще остана гладен!

Изплашените животни, като чули виковете на джуджето, бързешком се втурнали в гората. Дъждът вече спрял. Слънцето изпекло. Но следите в калта останали. Така двамата приятели тръгнали по стъпките си обратно към дома. Вървели, вървели и накрая стигнали живи и здрави, и много щастливи до къщурката на обичните си стопани.

Повече никога не се скарали за нищо, а само си играели весело и безгрижно и винаги внимавали на кого се доверяват.