Сладките спомени на Йордан Лозанов от „Хоризонт“

Започнал работа в БНР като студент на хонорар в прослушвателната служба, след дипломирането си той става редактор, по-късно водещ и „баща“ на предаването „12+3“ от първите му години.

„Приемният ми изпит“, две-три седмици преди да тръгне „Хоризонт“, бе превод на новини от руски и английски. За мен това бе най-прекрасната работа на света, която с удоволствие бих вършил и без пари. /…/ Смените в прослуша бяха по четири часа и лесно жонглирахме с лекциите в университета“, разказа Лозанов в предаването „Хоризонт до обед“.

„Няма как да забравя среднощните бдения през 1972-ра с Асен Матеев и Чавдар Киселинчев край шахматната дъска, местейки фигурите при всеки ход, който агенциите предаваха от Рейкявик, от партиите на мача за световната титла между Фишер и Спаски“, спомня си Лозанов.

Много са чудесните гафове в програмата, казва с усмивка Лозанов. Един от тях: с прехвърлянето от едра на друга магнетофонна лента на запис от пленум на ЦК на БКП заради грешка на тонтехника слушателят чул „новите партийни документи менти“.

Хоризонтовският дух се усещал и извън Радиото – „да натоварим и преместим мебелите и пребоядисаме с латекс ново жилище на колега, да разтоварим камион с тухли“. А най-страхотните купони били тези с екипа на „12+3“ в къщата в Ковачевица на филмовия оператор и режисьор Радослав Спасов и съпругата му Галя Спасова – също едно от знаковите имена в историята на „Хоризонт“.

През 1992 г. по време на правителството на СДС Йордан Лозанов става пълномощен министър и заместник-постоянен представител на България в ООН, а след това и кореспондент на „Дойче веле“, които му предложили „невероятната за радиожурналист оферта всяка неделя да им изпращам кореспонденция от Ню Йорк, без значение колко е дълга, на каквато тема си избера от американската политика, култура и история.“

На сегашните си години Лозанов признава, че вече е уморен от „нека“ и вярва, че „трябва да се върши, да се работи, с „нека“ не става“.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.