Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

115 години от рождението на автора на “Българската идея” Стефан Попов

Стефан Попов
Снимка: Юлияна Маринович, личен архив

Тази година отбелязваме 115 години от рождението на автора на “Българската идея” Стефан Попов, писана на немски в политическа емиграция през 70-те години на ХХ век.

Стефан Попов е роден на  24 януари 1906 г.  в София. Баща му – Сава Попов е роден 1874 г. в Севлиево, завършва Априловската гимназия, след това е сред първите възпитаници на геолого-географския факултет на Софийския университет. Той е изявен учител, географ, автор на много учебници, член на Висшия учебен комитет към Министерството на образованието, кавалер на ордените „Св. Александър” и „За гражданска заслуга”. Основател на Българското географско дружество.Майка му – Марийка Попова е сред малкото за времето си българки, завършила висше образование.

Юлияна Маринович, личен архив

В Русе Стефан Попов учи в немското католическото училище „Св. Йосиф". По-късно в София Попов започва много активна обществена дейност като журналист и редактор, основател и лидер на младежкото движение „Млада България”. Най-големият обществен принос на младостта му е, че става основател на Юношеския туристически съюз, създател е на организирания алпинизъм в България.

През 1930 г. Стефан Попов завършва право в Софийския университет.

През 1940 г. Попов приема поста аташе по печата в Българското посолство в Берлин, където работи до 1942 г. После работи в българската легация в Будапеща, а от 1943 г. – в Берн. Попов има широки познанства в българския артистичен, културен и политически елит, а дипломатическата му работа го прави приет член на висшето европейско общество – факт, от които се възползва максимално за да се докосне до великите умове и културните върхове на своето време. След съветската окупация в България, Попов остава емигрант, живее в Швейцария, Париж и Мюнхен. От 1951 г. е наставник на образованието на Симеон II в Испания, но през 1955 напуска двора в изгнание.

Юлияна Маринович и Стефан Попов"Знаех всичко за него, най-вече, че е много високо образована личност“, разказа в „Хоризонт до обед“ племенницата на Стефан Попов Юлияна Маринович.

"Напуска, защото с царицата не стигат до общо съгласие как трябва да се възпитава бъдещият цар на България – оставката му аз съм я чела, тя е много дълга и написана на висок език“, коментира още Маринович и допълни:

„С него говорехме повече за изкуство и планините“.

Дълги години Попов е активен в емигрантските среди, говорител в Радио „Свободна Европа” и дългогодишен главен редактор на българската секция на „Гласът на Америка”.

Стефан Попов изучава европейската история, философия, култура и изкуство и издава редица статии и няколко книги, които са признати за първокачествен стандарт в областта на философията на историята.

Умира на 20 октомври 1989 г. в Мюнхен. Но урната му е преместена след време в София.

Книгата „Безсъници“ – неговите мемоари успях да издам 1992 година с помощта на Тончо Жечев, трябваше в Германия да излязат, но не успях. Писах до „Свободна Европа“ и неговите приятели зад граница, единственият, който ми отговори беше неговият дългогодишен приятел в Женева – Любен Басмаджиев, които ми изпрати и чек с писмото, за да издам мемоарите. Тончо Жечев помогна с издаването. Няма в момента и допечатка на книгата, отдавна се изчерпа тиражът. Иначе целият архив, което е запазено, е при мен".

Още по темата можете да чуете от звуковия файл.


Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Белин Моллов: Сградите на училища и читалища не трябва да се разрушават

Архитект Белин Моллов е познат с таланта си да рисува. Последната му изложба бе в БТПП - "Градски ансамбли и архитектурно наследство“. „Аз станах архитект, защото рисувах като дете. След това бях много поощрен като студент от моите преподаватели и в практиката започнах да работя като урбанист в градското планиране, но рисуването ме е..

обновено на 02.03.21 в 11:51

Гъдуларят Ангел Добрев събра в сборник народни песни

Сборникът „Народни песни от Северна България“ съдържа 471 автентични народни песни от района на Етрополе и околните села - песни, събирани в продължение на 7 години от Ангел Добрев. Той е дългогодишен музикант, гъдулар в оркестъра за народна музика на Българското национално радио. Ангел Добрев е доктор по музикална педагогика, член е на..

публикувано на 28.02.21 в 14:06
Петър Атанасов

70 години от рождението на Петър Атанасов

Навършват се 70 години от рождението на Петър Атанасов, планинар, журналист, пътешественик . Дoaйeнът в aлпинизмa, живaтa иcтoрия нa бългaрcкитe плaнинcки cпoртoвe, Петър Атанасов пoчинa през юли 2018 година. В негова памет на 10 март от 19:00 часа в Полския институт ще има прожекция на филми, изпълнение на джаз музика и среща с..

публикувано на 28.02.21 в 11:08
Йоанна Темелкова

Йоанна Темелкова: Театърът не може да направи актьора така популярен, както телевизиите

" Театърът не може да направи актьора така популярен, както телевизиите, за мое огромно съжаление, но това е реалността ". Това сподели пред БНР  актрисата Йоанна Темелкова, която беше специален гост в предаването "Хоризонт за вас". " Всяко нещо, което правя, ми е на сърце, иначе не бих се захванала ", категорична беше тя и добави, че думата успех е..

публикувано на 26.02.21 в 17:08
Наталия Ганчовска

Наталия Ганчовска: Открих журналистиката като студент и друго не съм работила

"Открих журналистиката като репортер в кабелна телевизия във Враца още като студент по История и досега друго не съм работила",  разказа в рубриката "От другата страна на радиото" репортерът в програма "Хоризонт" на БНР Наталия Ганчовска.  Тя призна, че в първите години, след като е започнала работа в Националното радио, ѝ е липсвала телевизията -..

публикувано на 26.02.21 в 16:53
Милена Димитрова

Милена Димитрова: Не можем да оцелеем в XXI век само с ценностите от XX век

Милена Димитрова е носител на престижната международна медийна награда на д-р Ерхард Бузек и SЕЕМО (Организацията на медиите в Югоизточна Европа ) „За по-добро разбирателство” в Югоизточна Европа”, връчена ѝ е лично от д-р Бузек във Виена през октомври 2007 г. Тя е носител на Годишна награда на Съюза на българските журналисти от 2005 г.,..

публикувано на 24.02.21 в 13:59
Изглед от Тел Авив

Тайната благотворителна дейност на Исак Семо

По стара еврейска традиция в продължение на 7 дни в дома на покойник отиват хора, които са го познавали, за да изкажат своите съболезнования. И семейство Семо от Тел Авив отворили вратите на дома си, като смятали, че ще дойдат най-много стотина души, но започнали да пристигат съвсем непознати за близките на родения в България инженер и юрист Исак..

публикувано на 24.02.21 в 12:32