Тази година отбелязваме 115 години от рождението на автора на “Българската идея” Стефан Попов, писана на немски в политическа емиграция през 70-те години на ХХ век.
Стефан Попов е роден на 24 януари 1906 г. в София. Баща му – Сава Попов е роден 1874 г. в Севлиево, завършва Априловската гимназия, след това е сред първите възпитаници на геолого-географския факултет на Софийския университет. Той е изявен учител, географ, автор на много учебници, член на Висшия учебен комитет към Министерството на образованието, кавалер на ордените „Св. Александър” и „За гражданска заслуга”. Основател на Българското географско дружество.Майка му – Марийка Попова е сред малкото за времето си българки, завършила висше образование.
В Русе Стефан Попов учи в немското католическото училище „Св. Йосиф". По-късно в София Попов започва много активна обществена дейност като журналист и редактор, основател и лидер на младежкото движение „Млада България”. Най-големият обществен принос на младостта му е, че става основател на Юношеския туристически съюз, създател е на организирания алпинизъм в България.
През 1930 г. Стефан Попов завършва право в Софийския университет.
През 1940 г. Попов приема поста аташе по печата в Българското посолство в Берлин, където работи до 1942 г. После работи в българската легация в Будапеща, а от 1943 г. – в Берн. Попов има широки познанства в българския артистичен, културен и политически елит, а дипломатическата му работа го прави приет член на висшето европейско общество – факт, от които се възползва максимално за да се докосне до великите умове и културните върхове на своето време. След съветската окупация в България, Попов остава емигрант, живее в Швейцария, Париж и Мюнхен. От 1951 г. е наставник на образованието на Симеон II в Испания, но през 1955 напуска двора в изгнание.
"Знаех всичко за него, най-вече, че е много високо образована личност“, разказа в „Хоризонт до обед“ племенницата на Стефан Попов Юлияна Маринович.
"Напуска, защото с царицата не стигат до общо съгласие как трябва да се възпитава бъдещият цар на България – оставката му аз съм я чела, тя е много дълга и написана на висок език“, коментира още Маринович и допълни:
„С него говорехме повече за изкуство и планините“.
Дълги години Попов е активен в емигрантските среди, говорител в Радио „Свободна Европа” и дългогодишен главен редактор на българската секция на „Гласът на Америка”.
Стефан Попов изучава европейската история, философия, култура и изкуство и издава редица статии и няколко книги, които са признати за първокачествен стандарт в областта на философията на историята.
Умира на 20 октомври 1989 г. в Мюнхен. Но урната му е преместена след време в София.
„Книгата „Безсъници“ – неговите мемоари успях да издам 1992 година с помощта на Тончо Жечев, трябваше в Германия да излязат, но не успях. Писах до „Свободна Европа“ и неговите приятели зад граница, единственият, който ми отговори беше неговият дългогодишен приятел в Женева – Любен Басмаджиев, които ми изпрати и чек с писмото, за да издам мемоарите. Тончо Жечев помогна с издаването. Няма в момента и допечатка на книгата, отдавна се изчерпа тиражът. Иначе целият архив, което е запазено, е при мен".
Още по темата можете да чуете от звуковия файл.
Аз съм един щастлив писател , казва за себе си Димо Райков, който в края на месеца ще навърши 70 години. Животът му е разпънат между две епохи – на социализма и на прехода: "Може би оттам тръгва и моето щастие. 35 години в единия начин на живот, коренно различен от другия, и 35 години в другия. Това са две епохи, взаимно мразещи се,..
Тя е актриса, режисьор, театрален педагог. Тя е Вероника Христова и въпреки че преодолява ежедневни прегради с инвалидната си количка, живее за мига и за споделените преживявания. В „Горещо сърце“ ви срещаме с още един човек от екипа на Дневния център за хора с епилепсия в София – човек, който провокира децата да се забавляват и да..
Значимостта на личностите от миналото за съвременните творци, е темата на "Нощен хоризонт" в разговор с п редседателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов . Заедно с нeго се връщаме назад във времето към важни и вдъхновяващи моменти за мястото и ролята на родните ни класици в днешния свят , влиянието им върху нашата..
"Може би преди три години започнах да пиша романа , паралелно с разказите, които изненадващо за себе си, също започнах да пиша по време на пандемията, сподели за "Нощен Хоризонт" проф. Панайот Карагьозов, преподавал дълги години в СУ и автор на новата си книга- "Петте кьошета" . "Петте кьошета" е първият роман на проф. Панайот Карагьозов , който..
Весела и небрежно звучаща като италианска канцонета – така описва себе си оперната певица Кристина Александрова, гост в рубриката „Горещо сърце“. Тя е незряща и от няколко години работи като музикотерапевт с деца и младежи от Дневния център за хора с епилепсия в София. На 44 години Кристина Александрова продължава да сбъдва мечти, да се..
Павликени има своята нова спортна гордост. 77-годишната Надка Денчева смая всички и с майсторство и издръжливост спечели златния медал за ветерани на 50-ия национален мастърс турнир по тенис на маса в курортния комплекс "Албена". Бившата трактористка не се дава на младите , продължава да спортува, готви се за следващия си турнир и е запалена фенка..
Фотографията дава възможност да разказваш. Това каза в предаването "РадиоТочка" актьорът Владимир Карамазов, който е и награждаван фотограф. "В последната година и половина се пренасочих към най-смислената част от фотографията, заради която исках да стана фотограф, защото исках да започна да разказвам моите истории и темите, които мен ме..
Нормативната база регламентира за отделни видове производства и съхранение на взривни вещества и боеприпаси минимални отстояния от населени места и..
Шансовете за съставяне на правителство са малки, но в политиката винаги има такива. Това обясни пред БНР социологът Андрей Райчев преди връчването на..
Събиранията на Бузлуджа са знакови. Бузлуджа този път беше вид лакмус дали процесите, тръгнали между различните леви формации, срещат подкрепа сред..