Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Владимир Митев: Румънските журналисти защитават името си с труда си

| Интервю
Владимир Митев
Снимка: Ани Петрова

Владимир Митев, журналист от Румънската секция на БНР, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" по какво си приличат и различават румънските и българските медии, както и случилото се с главния редактор на "Gazeta Sporturilor" Каталин Цепелин.

"В няколко посоки може да са коментарите, но, първо, бих искал да припомня един документален филм "Колектив", който беше номиниран за "Оскар", който е филм за успехите на румънската разследваща журналистика. В този филм медията, която прави големи разкрития за нарушения в болници с дезинфектанти, довели до смъртни случаи, е "Gazeta Sporturilor". Това е вестникът, който сега е в центъра на нашето внимание заради натиска върху главния му редактор и неговото уволнение, след като отказа да се подчини на мениджърския екип и да им предостави предварително статии на вестни, свързани с бизнеса с хазарт.

Това е важен контекст, защото очевидно журналистите от "Gazeta Sporturilor" и "Libertatea", двете издания, които са в една медийна група, имат самочувствие, че правят наистина добра журналистика. Имат разследващи екипи и "Libertatea" е изданието с най-голям тираж в Румъния. Явно по тази причина те не могат да правят компромиси с професионалните си стандарти.

От друга страна, в Румъния, както и у нас, много настъпват хазартните компании и са сред най-големите рекламодатели. Именно покрай това се завърта и самият казус с главния редактор на "Gazeta Sporturilor". От него са поискали да предостави на мениджмънта – швейцарско-български – данни, свързани с хазартния бизнес. Той отказва да го направи, защото явно е смятал, че тази информация ще достигне до хазартните компании и ще бъде модифицирана по някакъв начин. На тази база е конфликтът.

Мениджърите казват, че твърденията на журналистите са неверни. На свой ред журналистите и главният редактор Каталин Цепелин твърдят, че е имало опит за намеса в тяхната дейност.

Румънският журналист Каталин Цепелин

Струва ми се, че журналистите са постъпили правилно, защото в една медия е нормално журналистите да имат контрола върху редакционната политика. Те вероятно са знаели какво ще се случи, ако допуснат да сверяват публикациите си с мениджмънта. Те не пропускат да кажат, че и преди е имало такива казуси в работата им. Разбира се, има много контекст и подробности, които трябва да се преценяват, когато се оценява такава ситуация, но аз мисля, че журналистите там знаят какво правят."

По какво се различават румънските медии от българските

"Както чухме от Юлия Рошу, има доста общи проблеми между българските и румънските медии. Например SLAPP делата, а и друг вид натиск, включително партийното финансиране, за което самите румънски журналисти говорят често. Как субсидиите за партиите достигат до медиите, в смисъл, че се купува влияние по този начин. И много медии престават да бъдат критични към партиите, които ги финансират под някаква форма. Има и доста различия. Например в Румъния има много по-развита разследваща журналистика. Прави впечатление, че в самото общество има търсене и желание да се подкрепят журналисти и медии, които развиват такава журналистика. Един хубав пример е "Рекордер" – медия, която прави много сериозни разследвания и се финансира от самите читатели. Което гарантира независимостта ѝ."

Кой пази журналистите от натиск в Румъния

"Моето усещане е, че това е обществото. Освен това там няма такова голямо разделение между самите медии, каквото има у нас. У нас самите журналисти си лепят различни етикети. В Румъния има повече уважавани от гражданите журналисти и може би това им дава самочувствие, заедно с голямата подкрепа на обществото. Това става през труда им, те защитават името си с труда си. Ако журналистите са честни с публиката си, ако показват ясно какви са границите на тяхното знание и в същото време имат кураж да поставят в дневния ред трудни и неудобни теми, това не може да не спечели доверие. Защото доверието е основният проблем за много журналисти. Просто медиите в Румъния имат голямо значение и влияние върху обществото, поне тези, които са уважавани. Те просто имат публика. Не съм сигурен до каква степен нашите медии имат лоялна, отдадена публика. Явно румънските граждани са по-способни да избират и преценяват."


По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Творба от изложбата

Художници даряват картините си, за да помогнат на талантливи студенти

В новия брой на рубриката "Културен код" на предаването "Terra Култура" бе представена уникалната инициатива "Изкуство в помощ на изкуството". Този благотворителен проект е замислен и организиран от преподавателя по живопис в Националната художествена академия, главен асистент д-р Юлиан Станкулов , който е и инициатор на идеята. Изложбата, част от..

обновено на 13.05.24 в 13:23

Български ученици ще създават филми за климатичните промени

В рубриката "Времето на редактора" на предаването "Нашият ден" беше представен интересен проект, в който български ученици се включват активно в борбата с климатичните промени. Институт Сервантес София, в сътрудничество с други членове на клъстер EUNIC-България, стартира инициативата "Научи, разкажи, заснеми", продължаваща няколко месеца в градовете..

обновено на 13.05.24 в 12:35

Гражданската инициатива "Княжевецъ"

"Княжевецъ" е гражданска инициатива, която се бори за опазването на Княжевската минерална баня и културното наследство на водата. Любо Стефанов споделя в "Terra Култура" новини от последната кръгла маса, обсъждаща съдбата на сградата. По думите на Стефанов ситуацията не е розова. " Според Общия устройствен план Княжевската минерална трябва..

публикувано на 13.05.24 в 12:07
Петър Ганев

13 май: Ден на данъчната свобода – символичен, но доколко?

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" дискусията се съсредоточава върху отбелязването на Деня на данъчната свобода в България. Тази година, след 134 дни на работа изключително в полза на държавния бюджет, 13 май е определен като символичната дата , на която гражданите номинално започват да работят за себе си. Петър Ганев , икономист..

обновено на 13.05.24 в 10:42

111 години от откриването на Централната минерална баня в София

На 13 май 1913 година е открита сградата на Централната минерална баня в София , построена по проект на архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов. За бурната история на тази историческа сграда в "Нашият ден" разговаряме с арх. Петър Диков – председател на УС на СБА и бивш главен архитект на София. В своята книга "Малки софийски истории"..

публикувано на 13.05.24 в 10:15