Има защо – сложи се край на зациклянето по приемането на Договора, който трябва да даде нова визия, ново управление, да разшири и модернизира ЕС. Тук обаче не трябва да се изпуска, че ако не беше разразилата се световна финансова и икономическа криза, която сложи край на ирландското „икономическо чудо”, и ако ЕС не беше налял милиони долари за спасяване на банковата система на страната, ирландците едва ли биха променили отношението си към Eвросъюза. В момента 25 страни одобряват Договора, като остава „благословията” на президентите Лех Качински в Полша и Вацлав Клаус в Чехия. Варшава вече даде индикация, че в скоро време ще се присъедини към одобрилите го. Проблемен се очертава подписът на чешкия президент, евроскептикът Клаус, въпреки че парламентът на страната вече го одобри. Клаус обаче отлага решението с довода, че трябва да изчака становището на Конституционния съд на страната. Явно и Клаус и Качински ще искат да изтъргуват одобрението на Договора срещу повече облаги за страните си. Какви – ще стане ясно след време.
България бе шестата страна, ратифицирала Договора. Тя го направи още миналата година с ясното съзнание, че той ще допринесе за по-прозрачното, ефективно и демократично функциониране на ЕС и за засилване на ролята му в световната политика и икономика. С новия Договор страната ни ще има и по-голяма възможност да защитава своите интереси, тъй като за разлика от сега, вече решенията ще се вземат с две трети от гласовете на страните-членки, а не с абсолютно мнозинство. Това ще даде възможност на група страни да се обединят по даден въпрос от значение и от общ интерес за тях и да прокарат решението си. Освен това България го ратифицира с визията, че влизането му в сила ще доведе до нов импулс в европейската интеграция. И то в области, които са от жизненоважно значение за страната ни. Като например общата транспортна и отбранителна политика на ЕС. А защо не и общата образователна политика. А най-непосредственият резултат от влизането в сила на Договора ще бъде увеличаването на броя на българските евродепутати от 17 на 18.
Важен за България момент в Договора е, че дава възможност за разширяване на ЕС с нови държави-членки. Известно е, че 6 от кандидатките за членство са страни от Западните Балкани, т.е. съседни или близки до България страни. Това са Хърватия, Сърбия, Македония, Черна гора, Албания и Босна и Херцеговина. Отделен въпрос е кандидатурата на Турция, която буди най-големи опасения в Брюксел. България отдавна лобира за разширяване на ЕС с държавите от Западните Балкани – разбира се, след като изпълнят критериите за членство. Не е тайна, че в много от тези държави тлеят огнища на етническа и верска нетърпимост, много от тях говорят за съседите си, а и за малцинствените групи на собствената си територия, с „езика на омразата”. С перспективата за членство се дава импулс на развитието на добросъседството, на толерантността, на модерната визия за Европа като за един общ дом.
Димитър Ушев