От 1996 година насам всяка първа неделя от септември се чества Европейският ден на еврейската култура. Той е Ден на отворените врати и се празнува едновременно в над 20 държави на Стария континент. Така на 6 септември Еврейският културен дом, в който се намира Организацията на евреите в България “Шалом”, се отвори широко за всеки, който иска да научи нещо повече за сефарадските традиции и култура по българските земи. Празникът се откри с вдъхновен концерт на еврейския вокален ансамбъл “Агада”с песни на български, иврит и ладино. Проф. Хени Лорер разкри тайнствата на традиционните еврейски празници като Песах (Пасха), Рош Ашана (еврейската Нова година, която е през септември), Ханука (празника на светлината), шабат (почивният съботен ден) и др. Накрая се прожектира документалният филм на Марио Кръстев “100 години Софийска синагога – Дом на толерантността”. Той е посветен на историята на еврейския молитвен дом в столицата, който е най-големият на Балканите и третият по големина в Европа след синагогите в Будапеща и Амстердам.

Софийската синагога е построена по дизайн на известния австрийски архитект Фридрих Грюнангер и, освен с красотата си, се слави и с невероятна акустика. През 1955-а е обявена за паметник на културата. Архитектурата й включва испано-мавритански и византийски стил, като изцяло спазва правилата на еврейската монотеистична религия. Покривът (около 33 м височина) е направен от 6 купола и 6 кули с 12 шестолъчни звезди, сочещи на изток – към Йерусалим. Молитвената зала впечатлява с уникални стенописи, меко осветление и уютен вътрешен интериор с естествен и изкуствен мрамор, с артистични декорации от теракота. Гигантският метален полилей е шедьовър, изработен по поръчка във Виена. Фронтално срещу входа на голямата зала се вижда Арон Акодеш (свещения шкаф, там са свитъците с Тора). Над него на иврит са изписани думите: “Знай пред кого стоиш”.

Заради кръглия юбилей на синагогата на 7 септември в Националната галерия за чуждестранно изкуство се откри интересна изложба с непоказвани досега живописни творби на най-известните евреи-художници от България. Сред тях са Жул Паскин, Давид Перец, Елиезер Алшех, Марко Бехар, Султана Сурожон, Мордохай Бенцион, Соломон Бенун, Сами Биджерано-Сабин, Жак Авдала и Йоан Левиев. Експозицията продължава до края на септември. Акцент в нея са картината с молитвата по време на празника Йом Кипур на Мордохай Бенцион (1929) и портретът на тъжния евреин с жълта звезда на ревера, изобразен от Жак Авдала. Изключение от идеята да се представят само платна са изисканите стенни бронзови релефи от 1896 г. на скулптора Борис Шатц. Творбите са събрани от фондовете на Националната художествена галерия, Софийска градска галерия, Националната галерия за чуждестранно изкуство, архива на “Шалом” и частни колекции.

По повод стогодишнината на синагогата имаше и други важни събития. С огромен успех в зала “България” мина прекрасният симфоничен концерт на Софийската филхармония със солист Веско Пантелеев-Ешкенази и диригент Максим Ешкенази. Изключително емоционално премина кръглата маса в Софийския университет в памет на спасяването на българските евреи от Холокоста и документалната изложба с архивни снимки на спасените, картотекирани от виенската фондация Centropa.

Голям акцент е и фото-документалната експозиция „Софийската централна синагога – духовен символ на българското еврейство”. Организатори са Еврейският исторически музей, намиращ се в сградата на молитвения дом, Народната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий” и Държавна агенция „Архиви”. Тя разказва за строежа и освещаването на синагогата. Илюстрирани са и разнообразните й дейности: религиозна, културна, социална, просветна, представителна. Колоритът е допълнен и от изложените за пръв път пред публика култови предмети от фондовете на музея, подредени в големия молитвен салон на реставрирания наскоро храм.