Една народна мъдрост успява да примири вечните съперници – доброто и злото. „Добро без зло не се отличава”, т.е. ние не бихме разпознали едното, ако не познаваме и другото. Как тези две начала се проявяват според фолклорните сентенции ?
„Добрият човек все добрини прави, но никому не се хвали”. Според тази народна максима истинската човешка доброта е безкористна. Но хората винаги я забелязват и оценяват: „Доброто само се хвали”. А още по-голяма награда е, че „Добро с добро се заплаща”. Този оптимистичен житейски възглед обяснява и традиционния съвет: „Отваряй си устата само за добро”. Доста строго е това изискване – да се говори само добронамерено, а огорченията и укорите да се премълчават. „Прехапи си езика, но лоша дума не казвай”, поучавали навремето. Правилото да се избягват словесни „войни” е укрепвала някога многолюдните родове, свързани с общо имущество. Съжителството на две-три поколения под един покрив се регулирало от строга семейна йерархия и подчиненост на по-младите. Така че, ако всички са сговорчиви и отношенията им са безконфликтни, дори невъзможното става постижимо, както е казано образно: „Където има съгласие, там и куршумът по вода плава. Дето няма съгласие, там и кратуната потъва”. Ето защо в традиционните разбирания добрата дума „цена няма”. Сравняват я със „златен ключ”. Прагматично погледнато, словесните умения се смятали дори за добра инвестиция: Но когато някой използва любезност и хвалебствия само, за да постигне своята цел, а после забравя добрите обноски, одумвали го с укора: „Докато иска, златни уста носи, когато трябва да плаща, не се и обръща”
Има само един случай, в който се допуска по-остър тон: „ Добро е да се караш, ако добро може да стане”. В името на успеха се смятало, че забележките са дори по-ценни от похвалите. Но при едно условие – да се запази личното достойнство на укорявания: „Вместо пред мнозина да те похвалят, по-добре е насаме да те похулят”. Още едно условие поставя друга народна сентенция - еднаква взискателност и справедливост в оценките: „Себе си съди като другите, а другите – като себе си”. Тези поговорки навярно предпазват от излишно самодоволството. И все пак, критичността изисква внимателно премислени думи, защото „Остра дума в сърцето влиза”. Разбира се, животът е по-суров и правилата за добрия тон лесно се забравят. А когато думите се превърнат в оръжие срещу другия, „Езикът по-зле сече от ножа”. За жестоките думи има дори още по-драматична поговорка: „Езикът кости няма, но кости троши”. Донякъде оправдание за непремерени думи търси изразът „Дума дупка не прави” – т.е, казаното отминава без последици. Но доста народни песни разказват за семейни трагедии, причинени от „тежки думи” и несправедливи упреци. В по-оптимистичните развръзки обидите се забравят след дълга раздяла и разкаяние. Но според една поговорка, от закъсняло разкаяние полза няма.
Още много съвети за словесното общуване можем да открием в народните сентенции от времената, когато хората са отдавали голямо значение на всяка изречена дума. „Дълбоките”, мъдрите думи са кладенец, от който всеки може да утоли жаждата си, а самохвалната „голяма дума” е като огромен, но ленив бивол – сравнява една поговорка. И без излишен оптимизъм за противоречивия човешки свят е казано: „Добрата дума стига надалеч, а лошата – още по-далеч”. Но ако човек не говори, не може „да се наговори” – да каже всичко, което му тежи или го радва. Ако има и отзивчив слушател, човек усеща сладостта на разговора, защото той става много повече от размяна на думи: „Със сладките приказки душата се наслажда, а сърцето се наяжда”.
Повече от 20 години в град Монтана съществува традицията на 6 януари хората да отиват до парк "Монтанезиум", където има изкуствено езеро, подходящо за провеждане на православния ритуал, наречен "спасяване на Светия кръст" на празника Богоявление...
Неизменно навръх Нова година на българската трапеза присъства баница с късмети. Традиционното за страната ни ястие се състои от навити или наредени на пластове листи тесто с плънка от сирене, яйца и масло. Може да бъде и с различни видове месо,..
Празникът на младото червено вино ще донесе добро настроение на жителите и гостите на Сандански за двайсет и девети път. На градския площад “България” се събират винопроизводители от района, за да представят новата си продукция. В конкурс за най-добро..
23-ият Югозападен международен фолклорен фестивал "Мир на Балканите" събира от 30 май до 2 юни в гр. Дупница танцови състави от цяла България. Според..