С настъпването на зимата на дневен ред идва въпросът за отоплението, особено щекотлив за българите. Как то да е хем евтино, хем ефикасно и едновременно с това да не замърсява природата? Мнозина са си задавали и си задават този въпрос. Оказва се, че решение има. Става дума за използването на биомаса за отопление – метод, притежаващ икономически, екологични и социални предимства. Само от отпадъци от дървопреработвателната промишленост България може да получава годишно топлина и енергия в размер на 13,5 тераватчаса. По данни на Асоциацията на българските енергийни агенции, биомасата съставлява около 40 на сто от потенциала на възобновяемите енергийни източници в страната. Става въпрос за дървесни отпадъци и за отпадъци от селскостопанската дейност. Преди година Министерският съвет одобри дългосрочна програма за насърчаване на използването на биомаса за периода 2008 – 2020 година. В програмата се посочва, че през 2020 година около 38 на сто от използваната биомаса, което е приблизително 837 хил. тона нефтен еквивалент или 9,7 тераватчаса, ще бъде използвана за производство на топлина и електричество.

“Биомасата е възобновяем източник на енергия, който човечеството използва, откакто е открит огънят, отбелязва Здравко Георгиев, зам.-председател на Асоциацията на българските енергийни агенции и добавя: “Предимството на биомасата като енергиен източник е, че я има навсякъде около нас и тя на практика замества изкопаемите горива. Те от своя страна са скъпи и увеличават емисиите на парникови газове. В България за съжаление нерядко се използва нискоефективна технология при изгарянето на дърва в печки и камини. Напоследък у нас навлиза използването на брикети от слама или от дървесни частици, както и на  пелети, получени при пресоването на отпадъци (дървесни или селскостопански). При тази по-нова технология съдържанието на вода е сведено до 10 процента, докато при дървата то често е около и над 50 процента. За постигането на добър енергиен ефект от брикетите и пелетите е нужно съвсем малко количество. Наред с това те са удобни за транспортиране и съхранение. Могат да се използват и за подгряване на големи инсталации като например топлофикационни системи."

Първата голяма отоплителна централа на базата на биомаса в България е изградена в курортния център Банско. Тя е с мощност 10 мегавата и до момента захранва с топлоенергия частни домове, хотели, жилищни и административни сгради, както и местната църква, училищата в района, детската градина, музея и болницата. През февруари тази година в Ихтиман бе въведена подобна топлофикационна система. Твърдото и течното горива за отопление там са заменени с дървесни пелети от отпадъчна биомаса. Цената на топлоенергията, произвеждана по този начин, е по-ниска от тази на дизеловото гориво или на нафтата, които са се изплзвали преди. Наред с това, използването на местен ресурс за производството на пелетите осигурява нови работни места. Не е без значение и екологичният ефект, защото биомасата е възобновяем източник на енергия. “Като се разгледа целият цикъл на израстването на биомасата и нейното изгаряне, емисиите на парникови газове са нулеви”, отбелязва Здравко Георгиев: "При използването на конвенционални горива като въглища и нефтопродукти се отделят диоксини и фурани, които са с доказан канцерогенен ефект – добавя той. – При биомасата този проблем не съществува. На практика, освен екологичния ефект, събирането и оползотворяването на дървесината намалява опасността от възникването на пожари. Много често оставянето на вършината или на остатъчни клони и листа от дърводобива допринася за възникването на горски пожари. При добива на биомаса се извършва едновременно санитарна сеч и отстраняване на болни и опасни дървета. Всичко това подобрява значително и горското стопанство.”