Предстоящите промени в НПК ще гарантират ефективна работа в съдебната система

публикувано на 12.11.09 в 11:35

Маргарита Попова: "Забавянето на наказателния процес у нас е предизвикано и от известна пасивност на съда, но и от възможностите, които наказателно-процесуалното законодателство дава на подсъдимите да възпрепятстват производството"

Снимка: БГНЕС

Правосъдният министър Маргарита Попова представи проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Проектът е част от 57-те мерки за неотложни действия на кабинета Борисов по препоръките в доклада на ЕК към България в областта правосъдие и вътрешен ред от юли т.г. Според доклада, НПК трябваше да се изчисти от излишните формалности в досъдебната фаза, поясни министър Маргарита Попова, а целта на предстоящите промени е да опростят доказването на престъпленията, да ускорят наказателното производство и да разширят правата на участниците в процеса.

„Изводът на европейските експерти е, че забавянето на наказателния процес у нас е предизвикано освен от прекомерната формалност на наказателната процедура и от известна пасивност на съда, от възможностите, които наказателно-процесуалното законодателство дава на подсъдимите да възпрепятстват производството – казва министър Попова. Нашата амбиция не е изработване на нов НПК. Ние сме отговорили по една на критиките в доклада с предложените промени. Готов е пакетът, който обвързва Наказателния с Наказателно-процесуалния кодекс. Предстои работата ни по Закона за съдебната власт, който трябва да представим до 20 декември т.г.”

Сред новостите, предвиждани с измененията в НПК, са т.н. „запасни” или резервни защитници. Това са лица по списък на Националното бюро за правна помощ. Те ще се назначават по преценка на съда или на прокурора, когато личният адвокат на подсъдимия не може да се яви по уважителни причини. По този начин ще се ускорят както следствените действия, така и делата в съда. Самите обвиняеми вече няма да могат да ускоряват съдебния процес в случаите, когато прокурорът не внесе обвинение в предвидения за различни престъпления срок.

Министерството на правосъдието е подготвило и проект за нов Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество. С него правителството показва категорична воля за борба с корупцията.

„В няколко поредни доклада на ЕК е констатиран един проблем за нашата държава – поясни Росен Кожухаров от правосъдното министерство. – А именно, нарастващите случаи на необяснимо богатство и липса на разпоредби, които да позволят на държавата да се справи с тях. Нещо повече, лично за мен това е и един от основните обществени приоритети.”

Разликата при новия модел на конфискация е, че вече се говори не за престъпно, а за незаконно имущество. Вече няма да се чака осъдителна присъда, за да се пристъпи към запор, възбрана или отнемане на имущество на български граждани от над 60 хиляди лева с 25 годишна давност, ако то не съответства на доходите му. Имоти ще се конфискуват и при констатиране на конфликт на интереси, митнически и данъчни нарушения. При това на отнемане ще подлежат и тези, прехвърлени на трети лица в родство, брак, фактическо съжителство, в т.ч. и в особени взаимоотношения като любовници, например. Ако бъде приет от НС, новият закон трябва да се приложи и спрямо висящите в момента дела за 480 милиона лева, без да се чакат осъдителни присъди по тях. А Комисията за отнемане на престъпно имущество ще може да предяви директно исканията си пред съда за „необяснимо” обогатили се.

По публикацията работи: Татяна Обретенова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!