Един от най-актуалните съвременни проблеми на държавите в Европа е застаряването на населението им. Прогнозите убедително показват настъпването на “демографски залез” на стария континент. Бързите процеси на урбанизация, развитието на технологиите, промяната в ценностната система на хората постепенно водят до трансформация на цялостния живот на европейските общества. Непрекъснато расте броят на  работещите жени, желаещи да направят кариера, а не да се затварят в семейството с грижи по отглеждането на деца. Нараства и броят на разводите. Съвременните европейци все по-често търсят житейската си изява извън семейството. Къде в тази демографска картина е България? Представа за това дава проучването на доц. д-р Наталия Бекярова от ВА “Г.С.Раковски”, озаглавено “Българският случай” на фона на европейската демографска мозайка”.

В началото на 2008 г. населението на Европейския съюз е 497 милиона и 500 хиляди души, посочва в изследването доц. Бекярова. Но статистическите данни открояват в демографско отношение две “Европи”. В зоната на ниската раждаемост и подчертано намаляване на населението са държавите от Средиземноморието, Централна и Източна Европа. Най-ярките примери за демографска криза са държавите в преход – Латвия, Литва, Естония, Унгария, Румъния, Полша и България. Сред втората група европейски държави, които регистрират най-голямо увеличение на броя на населението си, “отличници” са Ирландия и Кипър. Следват Италия, Великобритания, Франция. Между държавите, кандидатки за членство в ЕС, своеобразен рекордьор е Турция с ежегоден прираст на населението от 900 хиляди души годишно. Ако това продължава, след половин век тази страна ще удвои населението си.

Нарастването на населението на Европа обаче ще продължи до 2025 г. В следващия четвърт век ще настъпи време на катастрофално намаляване на европейците. За това предупреждават от Европейския институт за семейна политика.

“Ние сме сред страните, които се намират в тежка демографска криза – казва доц. Наталия Бекярова. – Ситуацията в България се характеризира със следните особености. Преди всичко има ниска обща раждаемост, съчетана с висока раждаемост сред маргинализираните слоеве. В България висока е все още и детската смъртност, висока е и средната възраст на населението. Ние, българите, сме едни от най-старите  хора в Европа. Средната ни възраст вече е 41 години и 7 месеца, като се има предвид, че сме заобиколени от държави със сравнително  младо население. Например турците са със средна възраст между 27-28 години, румънците също са относително по-млади като нация със средна възраст около 30-35 години. Неблагоприятна е и структурата на българското население от гледна точка на възрастовите групи. Под трудоспособна възраст е около 14,5  процента от общото население, а възрастовата група над 65 години вече е около 22 -23 процента от общото население на страната. Това е изключително лоша демографска перспектива. По данни от 2007 г. в България на 100 души работещи се падат 82 души пенсионери, докато в редица големи западноевропейски държави горе-долу на 1 пенсионер се падат 4 души работещи. Това означава, че у нас социалните фондове в обозримо бъдеще ще бъдат много затормозени. Има данни, които показват, че към средата на  новия век  горе-долу на 100 работещи у нас ще се падат над 110 души пенсионери, което е много сериозен проблем.”

Раждаемостта в България е твърде ниска, макар че за 2008 г. данните са по-оптимистични, продължава Наталия Бекярова. За първи път в последните 15 години раждаемостта е около 10,2 промила. Проблемът е в това, че коефициентът на смъртност е трайно над 14 промила, което означава, че страната има отрицателен прираст. Статистиката  сочи, че всяка година България “се топи” средно с около 33 хиляди души. Много висока е и детската смъртност на фона на останалите високоразвити държави  от ЕС, тъй като у нас раждат предимно маргиналните слоеве, където битовата култура е твърде ниска. Какво може да се очаква в бъдеще?

“Онова, което неминуемо се очертава досега, е относително намаляване на българския етнос на фона на общото намаляване на населението в страната. Прави впечатление, че българите раждат два пъти по-малко, отколкото например българските турци, а българските граждани от ромски произход раждат три пъти повече, отколкото раждат българските брачни двойки. Което неминуемо ще доведе до чувствително намаляване на българския етнос в обозримо бъдеще. В период от около 20 години той ще бъде около 60 процента от общото население. Понастоящем българският етнос е малко над 80 процента от цялото население на страната.”