Не са малко хората в България, които намират, че образователната ни система е доста тромава, че учебният материал често е свързан не толкова с развиване на мисълта, колкото с „наливане” на знания. Реформи в образователната сфера през последните години у нас се правиха неколкократно. Това до известна степен помогна, но пък и внесе ново напрежение в системата. Къде тогава е изходът, как децата да станат наистина любопитни за знания, а не да изпитват досада при досега с учебниците?  Отговор на тези въпроси вече повече от пет години се опитва да намери Милена Ленева. Тя се е сблъскала лично с проблемите на образователната ни система и пропуските в нея.

Милена е на 38 години и има две деца – син на 16 и 10-годишна дъщеря. По-голямото й дете е на индивидуален обучителен план – тоест, учи в дома си и с помощта на Милена и само се явява на изпити в училище. 38-годишната Милена Ленева е магистър по когнитивна наука. Тя води курс "Когнитивни принципи на електронното обучение" в Нов български университет. Работила е като консултант по проекти за електронно обучение към Центъра за футуризъм в образованието на университета "Бен Гурион" – Израел:  „Точно бях родила дъщеря си и ми се искаше да работя от вкъщи – разказва Милена Ленева. – Започнах да търся възможности за това и попаднах на обява за  специалист в областта на образованието и електронното обучение. Писахме си известно време с хората в Израел и впоследствие те одобриха проектите ми. Започнах да работя дистанционно за тях. За пръв път ги  видях три години по-късно в Люксембург, защото единият от проектите, по които работехме, беше  свързан с научни проекти на ЕС. Впоследствие пътувах и до Израел.”

Сега Милена Ленева работи  по организацията на  обучителни курсове – както интерактивни, така и такива  в училища и читалища. Един от последните й проекти е свързан с възраждането на читалището в намиращото се недалеч от българо - гръцката граница село Гудевица . То носи името „Бъдеще сега” и е модерно обучително средище: „Проектът започна през 2007 година – разказва Милена. – В началото си мислех  за електронно читалище,  но впоследствие  се срещнах с един много интересен човек – Теодор Василев, и стигнахме до идеята да възродим истинско читалище в смолянското село  Гудевица. Оказа се, че  има теми като гражданското и екологичното образование, които са много важни, но за наше съжаление не са добре развити в стандартната образователна система. Читалището вече набра популярност и се посещава от младежи и деца от целия регион.” По идея на Милена Ленева  и сподвижниците й от читалище „Бъдеще сега” това лято бе организирана Лятна академия в Родопа-планина.  „Тя  беше свързана с обучения по  история и археология, екология, биология, зология и ботаника. Включихме  доста забавни елементи – децата записваха различни природни звуци, правихме хербарии, снимки. Наблюдавахме различните растителни и животински видове и обсъждахме техния екологичен статус. В Родопите има много защитени видове. После помогнахме на децата да си направят свои сайтове  в Интернет.”, спомня си Милена.

В момента под нейно ръководство в няколко столични училища  се провеждат курсове по психология и самоусъвършенстване, засягат се и въпроси, свързани със здравословния начин на живот и хранене. „Темите, свързани със здравето и личното усъвършенстване, не са включени в стандартната образователна програма. Въпроси от такова естество се прокрадват в часовете на класния ръководител, но  спорадично и откъслечно” – обяснява Милена и разказва за още един проект, който има за цел да разчупи рамките на общообразователната ни система.

Става въпрос за гражданското образование: „Те всъщност са два – пояснява  Милена Ленева. – Единият е под наслов „Какво е да съм гражданин на България” и е финансиран от Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа. По него имахме обучения  в  четири училища – две в Смолян и две в София.  Опитвахме  се да обърнем вниманието на младите хора към разсъждения за държавното ни устройство, за работата на парламента и съдебната ни система, за това, какво  е да сме членове на ЕС. Интересът бе много голям, което бе и малко неочаквано честно казано. Имаше и доста интересни идеи като тази на учениците от езиковата гимназия в Смолян. По тяхна инициатива бе симулиран  съдебен процес, включващ изследване на доказателства, съдебни  заседания и т.н Помогнаха им действащи съдии, прокурори, адвокати. Според мен едно от нещата, които ни липсват като общество в България, е усещането за единност. Липсата на това чувство и характерният за народа ни израз „Оправяй се сам” са довели до това, че елементарни неща като поддръжката на междублоковите пространства и санирането на сградите се оказват проблем. Затова и вторият ни проект, свързан с гражданското образование, е с фокус колективните права. Истината е , че хората  не могат да  защитават колективни права, ако не се чувстват общност. Това се стремим да възпитаме у младите хора. Аз съм оптимист. Прокрадват се твърдения, че  младите хора са инертни, нямат идеи, нямат цели…Аз наблюдавам обратна  тенденция – младите хора в България започват да стават граждански активни. Търсят начини да  отстояват гражданската си позиция. Борят се за идеите и мечтите си. Според мен идва много по-активно поколение .”