„Различни, но равни”

публикувано на 02.12.09 в 13:59

Личните асистенти за хората с увреждания у нас все още не достигат.

Снимка: Диана Христакиева

През 1992 година Генералната асамблея на ООН обяви 3 декември за Международен ден на хората с увреждания. Датата у нас e повод за дискусии около трудностите, с които тези хора ежедневно се сблъскват и възможностите за ефективна промяна в условията им на живот. Отново на преден план излизат въпросите за толерантността на обществото, за необходимостта от достъпна архитектурна среда, за осигуряването на заетост на хората със специфични нужди. Обикновено около 3 декември се замисляме и за това, колко са всъщност хората с увреждания в България. Оказва се, че точна статистика няма. Не са единици случаите, когато помощи за инвалиди получават напълно здрави хора, но сдобили се с документ за инвалидност. За съжаление тези случаи на злоупотреби не са малко. Затова и от Министерството на труда и социалната политика обявиха, че от тази година ще затегнат максимално контрола върху разпределението на средствата за хора с увреждания, включително и тези, отпускани за закупуване на консумативи като слухови апарати например. Въпреки финансовата криза, ще продължи обаче програмата за обучение и осигуряване на лични асистенти на хората с увреждания. Що се отнася до достъпа на децата със специфични обучителни нужди до общообразователната система, тук предстои немалко работа. В редица страни от Европейския съюз формата на интегрирано обучение е въведена отдавна и има изработена национална система за такова обучение. В България интегрираното обучение е прието официално през 2003 година. На хартия е изписана и мащабна Национална програма по този повод. Въпреки това, проблеми все още има. Като се започне от необходимостта от обучение и допълнителна квалификация на учителите, мине се през заплащането на учителския труд и се стигне до елементарни пречки като липсата на пригодена архитектурна среда за инвалидни колички в повечето от общообразователните училища. „В България е необходимо да се премине през редица промени като едни от най-съществените са промяна в обществените нагласи, преодоляване на предразсъдъците по отношение на хората с увреждания. Началото на тази промяна може и трябва да започне в българското училище. Става въпрос за приобщаващо образование, в което различията да се разглеждат като ценен ресурс, а не като проблем”, казва Ива Бонева от Фонд „Спасете децата – Обединено кралство” и допълва: „От години работим в сферата на приобщаването на децата с увреждания и тези с обучителни трудности. Едва в последните няколко месеца, с идването на новото правителство, имаме пробив в тази посока, което ни прави наистина щастливи и ни кара да вярваме, че съвсем скоро ще можем да видим всички деца в една обща класна стая. Както каза едно от децата, с които работим: „Ако не учим заедно, не можем да живеем заедно след това…” Конкретните мерки, които предложихме на правителството неотдавна, са свързани с интегрираната работа на отделните министерства – Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието, младежта и науката и Министерството на здравеопазването, при решаването на проблемите на приобщаване на децата с увреждания. Предстои разгръщането на програма за допълнително обучение на преподавателите за работа с такива деца в училищата и детските градини, както и на всички специалисти, работещи с децата и техните семейства.”

По публикацията работи: Диана Христакиева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!