С какво ще запомним 2009 година? Може ли да говорим за една нова Европа и нова България в ЕС? Ще се чува ли по-силно гласът на България и по-европейци ли се чувстват българите? Отговор на тези въпроси за Радио България дават евродепутатите от България Андрей Ковачев от Групата на ЕНП и Кристиян Вигенин от Групата на социалистите и демократите в ЕП.

Кое е най-важното събитие през 2009 г. за Европа и България в ЕС?
 
„Всъщност, бих отличил две събития, макар че едното от тях е стандартно, а именно изборите за Европарламент, които се провеждат веднъж на 5 години – смята Кристиян Вигенин. – За пръв път България участва заедно и наравно с другите страни-членки в една общоевропейска кампания и общоевропейски избори. Но си мисля, че като цяло за ЕС най-важно е това, че след близо 10 години усилия най-после имаме един нов договор, нова институционална рамка за ЕС. А именно, Лисабонският договор, който влезе в сила на 1 декември т.г. и който определено прави ЕС по-ефективен. Той въвежда нови постове, които трябва да направят ЕС и европейската политика много по-видими на световната сцена. И заедно с това дава много повече правомощия на Европейския парламент - единствената пряко избрана институция на ЕС. А това дава на Съюза и европолитиките по-широка демократична легитимност.”

Някои казват, че вървим към федерализация на Европа?
 
„Тези въпроси винаги ще стоят – убеден е Вигенин. – Струва ми се, че е пресилено да се каже, че ЕС върви към изграждане на някаква федерална държава. По-скоро става въпрос за една по-засилена координация и по-голяма видимост на общите европейски политики, особено на външната политика. Тези, които не искат да видят ЕС като една федерална държава, не трябва да се притесняват. Необходимостта обаче, свързана с развитието на глобалните процеси, големите отговорности, които стоят пред ЕС, неизбежно водят до по-единна, по-добре координирана политика във всяка една сфера, особено във външната политика и политиката на сигурност на ЕС. Така че тези стъпки са важни и полезни. Просто с тези промени ЕС става по-ефективен на световната сцена.”

Ще  имат ли страните от Източна Европа, в т.ч. и България,  повече възможности да участват и влияят във вземането на решенията в ЕС?

„Да – убеден е Андрей Ковачев. – Това ще зависи от всяка държава-членка, доколко самата тя активно ще участва във формирането на общите европейски политики. България е заявила, че иска да бъде в центъра на формирането на тези европолитики. Затова трябва да има кадрови потенциал и институции, които да го поддържат, както и политическа воля и желание. Всичките тези три неща са налице в новото българско правителство. Аз съм оптимист, че българският глас ще се чува, а и на другите централно и източно-европейски държави, и в Европейския съвет, и в Европарламента, който съгласно Лисабонския договор получава много по-големи пълномощия за вземане на решения.”

Можем ли да кажем, че 3 години след приемането на България в ЕС българите имат самочувствието на европейски граждани?
 
„Животът е движение. Така че надали ще можем на 100 процента да рапортуваме, че всички българи са европейци в 2010 г. и се чувстват такива – е мнението на Андрей Ковачев. – Те са европейци, но дали се чувстваме европейци, дали са ни европейски пътищата, инфраструктурата, здравеопазването, социалните помощи, пенсиите, отношенията помежду ни? Във всяка една област на живота нещата се разделят на европейски и неевропейски. Ще се чувстваме европейци, когато в повечето от тези области на нашия живот почувстваме спокойствие, сигурност, която държавата или общината да гарантират там, където живеем. Пред нас е бъдещето и е голямо предизвикателство колкото може повече наши граждани да се почувстват европейци. Те ще се почувстват такива и когато успеем да се възползваме от прословутите европейски фондове, за да може проектите да заработят, за да могат хората да получават повече пари, за да могат да живеят като средноевропейския гражданин.”

„Има може би два измерителя, по които всеки един от нас трябва да прецени за себе си – смята Кристиян Вигенин. – Единият е – как България стои на европейския терен, в европейската политика. А другият – как участието на България в ЕС променя нашия живот тук в България. Според мен има още много какво да се направи. Но посоката, макар и с някои трудности, които срещаме, е правилна. Факт е, че сега вече всеки един български гражданин е и европейски гражданин. Новият Лисабонски договор дава повече права и на Европейския, и на националния парламент. А това означава, че с гласа си българските граждани могат вече много повече да влияят на европейската политика. Трябва да имаме предвид, че че 1 милион граждани на ЕС, при това не само от една страна, могат с петиция да поискат определена законодателна инициатива от ЕК. Мисля си, че това е много важно нововъведение, за да се почувстват гражданите съпричастни към това, което става в Брюксел. Такава възможност в рамките на България или на която и да било друга страна-членка не съществува, т.е, гражданите да имат правото с подписка да поискат съответен законодателен акт. Това обаче вече е възможно на европейско равнище. Така че, нека да отговоря така: нямаме основания да се чувстваме по-малко европейци вече почти три години след членството на страната в ЕС. Имаме обаче основания да работим още много, за да постигаме и социалните стандарти, и едно ускорено икономическо развитие. И да направим така, че българската политическа система и въобще животът в България да бъде базиран наистина на европейските ценности и принципи.”