„Расте, но не старее” – този девиз носи най-големият български град от 1911 г. Негов автор е Хараламби Тачев, първият български художник-декоратор, последовател на сецесиона. Едва ли обаче, когато го е измислял, г-н Тачев е предвиждал, че броят на хората в София някога ще надхвърли милион и половина, а всички те всекидневно ще се задъхват от грохота и изпаренията на около един милион автомобила. 98 години по-късно това е факт.

В навечерието на Освобождението от турско робство през 1878 г. София наброява около 20 000 души, през 20-те години на ХХ в. населението й се увеличава пет пъти, а в средата на 30-те години обитателите й вече са 300 000. Въпреки съществуващото ограничение за заселване в София в периода на комунистическия режим /1944-1989 г./, столицата не престава да се разраства и в средата на 80-те години на ХХ в. населението й възлиза на около 1 100 000 души. След демократичните промени от 1989 г. наредбата за ограничаване на приемането на нови жители е отменена и така столичният град става най-притегателното място, към което се отправят хора буквално от всички краища на България. На територията на София се съсредоточиха най-мощните български и чужди компании, които привлякоха хора и от онези населени места в България, в които безработицата достигаше критични нива от 50-70 процента. Евелина Иванова е една от тях.

„Живея и работя в София от пет години – казва тя. – Родена съм в Самоков, но там въпросът с намирането на работа и със заплащането на труда е доста сложен. Столичани негодуват от тази постоянна миграция и от пренаселването на  София, но всеки търси своя начин за препитание”.

Според официалната статистика, София днес има около 1 300 000 жители. Проблемът с липсата на задължителна адресна регистрация обаче кара управата на града да смята, че в столицата пребивават между 1 600 000-1 800 000 души, което прави близо една четвърт от населението на страната /според НСИ през 2008 г. населението на България е малко над 7 600 000 души/.  Разрастването на всяко населено място обаче изисква допълнителни природни и други ресурси, а набавянето им води до повече вредни въздействия върху околната среда, увеличава се количеството на битовите отпадъци, замърсяват се почвата, водата и въздуха. Слабо контролираното строителство на нови жилища в предходните години вече „изяде” значителна част от зелените територии на София. Изостава благоустрояването на големите жилищни комплекси, а старите панелни сгради не удовлетворяват нормалните изисквания за жилищен комфорт и енергийна ефективност.

 „Живея в „Младост”, един от първите панелни комплекси в София – разказва 70-годишната Мария Василева. – Предимството при мен е, че живея на седмия етаж и имам прекрасна гледка – цялата планина Витоша е пред мен. За сметка на това обаче около блока няма и метър празно място. Един ден реших да отида до Витоша, да се кача на лифта и да се поразходя из природата. Но и там, около лифта, някогашните поляни вече са застроени”.

Хаотичното развитие на София в годините на прехода доведе и до неимоверното разрастване на градския трафик. Ползването на личен автомобил е един от основните начини на придвижване в града.

„Невероятното пренаселване на София има едва ли не катастрофални последици – казва 68-годишният Петър Трайков. – Вече няма никаква гаранция, че ще стигнеш от една точка до друга в часа, който трябва да бъдеш там. И не знам как всичко това може да бъде овладяно”.

Според Общия устройствен план на столицата, измененията на който бяха приети неотдавна, до 2030 година в града ще се появят високоскоростни пътни артерии и трамваи-стрела, ще бъдат построени още развлекателни комплекси, бизнес паркове, спортни зали и около 255 хиляди нови жилища. Всичко това, според Спиридон Ганев, председател на Съюза на архитектите в България, ще доведе до сериозни градоустройствени и социални проблеми.

„На новите заселници им липсва самочувстивето на граждани на един и същи град, съпричастността към мястото, в което са родени и живеят – казва той. – Сега София се възприема като място за работа и за печалба, където голяма част от българското население може да намери препитание. Вярно, София е станала по-модерен град, но затова пък духът й изчезва”.

Според проектантите, изработили новия устройствен план на София, в следващите 20 години постоянното население на града ще надхвърли 1 600 000 души, а броят на хората, които ежедневно ще пътуват към столицата, без да живеят в нея, ще достигне 70 000. За нуждите на новите софиянци ще са необходими около 7 500 лекари, 1 900 зъболекари и близо 10 000 нови болнични легла. „Набъбването” на града автоматично ще наложи изграждането на 185 нови детски градини, както и на между 30 и 53 училища – изчисляват специалистите. Недостигът на места в общинските детски градини е основен проблем за София и в момента. Разрешава се трудно не само заради необходимостта от сериозно финансиране, но и заради липсата на общински терени, върху които да се построят новите детски градини, обяснява Ирина Савина, заместник-кмет на София в направление „Инвестиции и строителство”.

„Свободните общински терени не са много, защото преди повече от 15 години голяма част от тях бяха приватизирани, а свободните се продадоха за молове, офис сгради и пр. – допълва тя. – Реституираха се и много от сградите. За съжаление, общината не разполага и с много собствени сгради, които могат да бъдат преобразувани. Имаме дори районни администрации, които се помещават в общежития или в частни сгради, а общината плаща наем. Така че, за да увеличим местата, ние се опитваме да разширим максимално съществуващите детски градини, като уплътняваме дворовете им с нови крила”. 

Недостигът на места в детските градини, лошата пътна и транспортна инфраструктура, замърсяването на града и задръстването му с автомобили са все последици от разрастването на столицата. Те обаче трудно могат да се овладеят и заради твърде скромния бюджет на общината. За 2009 година той възлиза на около 1 млрд. лв. За сравнение, австрийската столица Виена, която е съизмерима и по територия, и по брой на населението с българската, през 2009 г. разполага с около 10 млрд. евро.