Националният природонаучен музей навърши 120 години. Освен с вековната си история той се слави и като най-богатия между природонаучните музеи на Балканския полуостров. Особена заслуга за това има княз Фердинанд, основателят на музея, който проявявал подчертан интерес към природните науки. В началото на съществуването си музеят носел името Княжески естествено- исторически музей и в него били съхранявани личните колекции от птици, бозайници и пеперуди на княза. Първият му уредник е придворният лекар д-р Паул Леверкюн, който бил на времето и известен орнитолог. Тъй като музеят бил собственост на царското семейство, то осигурявало издръжката му в продължение на 60 години. От семейството се грижели и за обогатяването на колекциите му и създали научна група към него. До Първата световна война в музея постъпвали колекции предимно от чужбина, подарени или закупени от видни чуждестранни колекционери и пътешественици. По-късно са приобщени почти всички частни колекции на животни и растения както и колекциите на видни български геолози като Никола Неделков, Петър Чорбаджиев и проф. Георги Златарски.

В периода 1914 - 1959 г. музеят, наречен вече Царски музей, процъфтява под ръководството на д-р Иван Буреш. Тогава се организират различни експедиции до всички български планини и до съседните балкански страни, за да се обогатят колекциите. Открити са много нови видове животни и растения. Така музеят се превръща в основна база за научни изследвания по природни науки в България, който издава и списание с висок международен авторитет. Днес Националният природонаучен музей в София е един от най-посещаваните у нас. Залите му служат за практически занятия на студенти и ученици.

„В новата си историямузеят е част от БАН - отбелязва директорът му д-р Алекси Попов. - При нас работят специалисти с международно признание. В продължение на 12 години тук имаше и живи животни, главно влечуги и земноводни. Тогава децата идваха многократно да ги гледат. Смятаме да възобновим показването на живи животни, защото е факт, че интересът към тях е много голям. Стремим се всяка година да обогатяваме колекцията на музея с едно или няколко препарирани едри животни. Така за изтеклите 1-2 години обогатихме колекцията на музея с една северноафриканска антилопа, гепарди, малайска и бяла мечка. Тази година по случай юбилея на музея подготвихме изцяло нова зала, в която са представени различни видове риби, отровни влечуги и земноводни...”

Обогатяването на колекциите на музея с гръбначни животни става и благодарение на съвместната му работа със столичната Зоологическа градина: „Някои от починалите животни биват докарвани за препариране при нас” - отбелязва Алекси Попов и допълва: - Преди няколко години препарирахме и един носорог, единствения в югоизточна Европа. Обогатяването на колекциите с безгръбначни животни и насекоми, както и с влечуги и дребни бозайници става по време на експедиции на наши сътрудници, включително и зад граница, някои от които са по международни проекти. Така например един от нашите млади учени - Боян Петров, който е запален алпинист и е покорил едни от най-високите върхове в света, донася редовно ценни екземпляри от флората и фауната, които обогатяват нашите колекции. Много от експонатите в музея са донесени от д-р Петър Берон, който е обиколил над 80 страни в целия свят. Така от 40 години насам музеят се превърна в своеобразно хранилище на колекции от всички континенти от цял свят.”

Учените и сътрудниците на Националния природонаучен музей работят по различни наши и международни проекти за изучаване и опазване на природното разнообразие: „Участваме в големи проекти на Европейския съюз. Един от тях е „Fauna Europaea”. Благодарение на него се установи, че животинските видове без морската фауна и едноклетъчните наброяват 143 хиляди вида. В този проект нашият музей беше базовата организация, която взе активно участие. Включиха се около 80 наши учени, които описаха представителите на фауната на България. Сега участваме в друг международен проект на територията на ЕС, събиращ информация за хората, които изучават различните групи животни - в каква област са специалисти, в кои институти работят, в кои издания публикуват изследванията си. Тази информация ще бъде безплатна и достъпна за всеки, който се интересува.” 

Снимки: Дарина Григорова