Макар и бавно през последните 4-5 години раждаемостта в България нараства. Тя беше изключително ниска в периода около 1997 година, когато страната ни преживя сериозни икономически сътресения. Тогава лекарите алармираха за лавинообразен скок на абортите в страната. Сега, макар и засегната от световната икономическа криза, страната ни поддържа средни за Европа нива на раждаемост. Намалял е и броят на прекъсната по желание на родителите бременност. Въпреки това страната ни има отрицателен прираст и нацията застарява. Пред България стои още един съществен проблем, който чака своето решение – осигуряването на равен достъп на българските майки и децата до качествени и модерни медицински услуги. Факт е, че малките населени места и особено селата страдат сериозно от липсата на квалифицирани медицински кадри, специализирани в оказването на педиатрична помощ.

В същото време заболеваемостта се е увеличила двойно. Диабетът в детската възраст е нараснал, повишили са се невротичните състояния, агресията, артериалната хипертония, астмата, сърдечно-съдовите заболявания. И най-лошото е, че има сериозен спад на качеството на медицинската помощ, твърдят специалистите. „Майчината и детската смъртност в България е два пъти по-висока от тази в повечето страни от ЕС, отбелязва педиатърът д-р Ева Борисова. –Това е очевидно доказателство за качеството на здравните услуги, които се предлагат в тази група. Има много проблеми. Първият е свързан с акредитацията на болничните заведения у нас. Недопустимо е да има акредитирано болнично заведение, в което да няма кувьози, и ние всички да събираме средства, за да купуваме кувьози в болниците. Има базисни услуги, които държавата трябва да гарантира посредством вътрешните си стандарти.”
„Реформата в българското здравеопазване и трусовете в системата наложиха негативен отпечатък и върху майчиното и детското здравеопазване” – посочва доц. Владимир Пилософ, зам.-председател на Българската педиатрична асоциация. От асоциацията настояват детското здравеопазване да се обяви за приоритет и да се субсидира приоритетно от държавата. Друг проблем е липсата на голяма национална педиатрична болница у нас. За да се подобри ситуацията, лекарите настояват децата до 14-годишна възраст да бъдат обслужвани от педиатри, а не от джипита, както е сега. Проблемът обаче е, че специалистите педиатри у нас са на изчезване. Педиатрията като специалност не е атрактивна за студентите медици, защото, както те посочват, не носи добри доходи: „Това, което виждаме в момента, са подценени като финансова стойност клинични пътеки за детско и майчино здравеопазване – обяснява д-р Борисова. – Те са и малко на брой, което води до изкривяване на статистиката по отношение на заболеваемостта при децата. Изпълнението на задължителния имунизационен календар също се оказва проблем за немалко родители. В резултат на това у нас се завръщат болести като туберкулоза и морбили, за които бяхме забравили.”

Друг съществен проблем е свързан със скъпоструващото лечение на тежко болни деца. Когато е препоръчително и се налага лечение зад граница, стойността му се поема от Фонда за лечение на деца в чужбина. Скъпоструващото лечение обаче в българските болници често се налага да се поеме изцяло или частично от родителите и близките. Те от своя страна се опитват по всякакъв начини да наберат необходимите средства за лечение на детето си, както и необходимата информация за клиники, възможности за лечение и т. н. Светъл лъч за много от тежко болните деца в България и техните родители през годините е инициативата "Българската Коледа", провеждаща се под егидата на президента и събираща средства за скъпоструващо лечение на деца, за ремонт, обзавеждане и оборудване на детски клиники с нова, съвременна апаратура. Всяка година около Коледа благодарение на събраните от инициативата средства семействата с тежко болни деца, включени в нея, получават най-скъпият за тях подарък за Новата година – шанса да видят детето си здраво.