В края на 2009 г. българският парламент прие на първо четене проект на Закон за електронните съобщения, предвиждащ възможност МВР да следи директно трафичните данни в интернет и мобилните телефони. Целта на искането за това рязко ограничаване на свободата на комуникация на гражданите в България бе обяснена с възможността за по-ефективна борба с организираната престъпност от страна на управляващата партия ГЕРБ. Срещу интерфейса и възможността за безконтролно следене и злоупотреби с добитата информация се възпротиви не само интернет обществото у нас, но и поддръжниците на управляващите в НС от дясната „Синя коалиция”. Под натиска на гражданските протести между първо и второ четене започна усилен парламентарен и обществен дебат по същината на проектозакона. В резултат, от текстовете му отпадна използването на интерфейс, посредством който МВР можеше да има пълен достъп до трафичните данни на всички. Мненията се обединиха около това, че всеки достъп до трафичните електронни данни ще става само с решение на председател на районен съд или упълномощен от него съдия. По думите на заместник-министъра на вътрешните работи Веселин Вучков това е добра гаранция за свободата на гражданите.

„Никой не иска държавата да се превръща в „Биг Брадър”. Сега сме 2010 г. – заяви той на кръгла маса по темата с участието на представители на протестиращите граждански организации и мобилните оператори и интернет доставчици. – От наша страна сме демострирали воля за конструктивизъм и промяна на всеки един от текстовете, които сме предложили. Въз основа на евродирективата, всички генерирани данни следва да се пазят за срок от 6 месеца до 2 години. Ние сме се спрели на 1 година.”

Въпреки че отказът на МВР от интерфейса бе оценен като крачка напред от гражданските организации, те смятат, че законът за електронните съобщения трябва да се изработи наново отначало и няма да отменят протеста си, предвиден за утре. Различни допитвания показват обаче, че общественото мнение у нас все още е противоречиво за това, трябва ли да се ограничи свободата на комуникация на гражданите, за да бъдат те по-сигурни. „Въпросът е доколко е възможно това” – коментира за Радио България Александър Кашъмов от програма Достъп до информация.

„Достъпът чрез интерфейс беше абсолютно нетърпим – убеден е Кашъмов. – И може да се оцени положително фактът, че предложението за това се оттегля. Същевременно предлагането на много кратък двучасов срок за даване на справки по искане на МВР сблъска случайно или нарочно интересите на основните опоненти на промените, а именно мобилните оператори и гражданското общество. Трябва да кажем ясно, че за да работи един закон в България, за да може МВР да си върши работата и разкрива престъпността, трябва всички да са доволни в някаква степен и законът да е балансиран. Не може при положение, че МВР се оплакват от забавяния с 6 месеца за даване на информация от страна на операторите, да се отива на срок от 2 часа. Със сигурност срокът трябва да е по-голям срок, за да може всички да си вършат работата, но и ние, гражданите да се чувстваме свободни. Предложението ни, публикувано на сайта на Програмата, категорично е 8 часа за справка от мобилен оператор, както и данните да се унищожават в едномесечен срок след изтичане на срока на съдебното решение за предоставянето им. Относно престъпленията, по които може да се иска достъп до електронни данни, категоричното ни становище е, че само за разкриване на тежки престъпления може да бъде ползван този достъп.”

Какво е положението с подобни закони в страни от ЕС?

„В Германия – посочи Кашъмов – тези данни могат да се пазят от мобилните оператори и интернет-доставчиците само за 6 часа. Там няма пряк технически достъп до тях, а само със съдебни решения. И в момента там се води много тежък дебат и конституционно дело – дали мобилните оператори и интернет доставчици имат право да пазят трафичните данни на хората или трябва да ги унищожават веднага. Защото в противен случай се създава възможност за злоупотреба от когото и да е. Т. е , нивото на дебат е съвсем различно. Докато в същия момент в България обсъждаме дали да бъдат скачени базите-данни на МВР и на мобилните оператори.”

Ще се постигне ли все пак баланс между власт, бизнес и граждани?

„Ще бъда директен. Смятам, че се извървя много голям път и българското общество, представлявано в случая от неправителствените организации, показа своята сила. Бизнесът няма да може да покаже по-голяма сила от нас според мен. Но не смятам, че сме противници. Но тук трябва и държавата да направи отстъпка и да създаде реалистична възможност за изпълнение на задълженията от мобилните оператори и интернет доставчиците. Иначе, след 6 месеца ще има отново оплаквания, че никой не може да се бори с престъпността, а от всичко това в крайна сметка ще страда обществото.”