В последните дни зимата в България напомни с цялата си сила за себе си.  Ниски температури сковаха почти цялата страна, като в някои райони те достигнаха  до -29 градуса. Рязкото застудяване накара социалните служби в големите градове спешно да се погрижат за бездомните хора. Някои гари останаха денонощно отворени, за да дадат подслон и топлина на останалите без покрив. Храмовете във варненската епархия също не останаха равнодушни към мръзнещите и отвориха вратите си за тях през най-студените дни. В други градове доброволци на БЧК раздаваха топли напитки на хората без подслон. Сформираха се и специални екипи от социални работници, които да издирват бездомниците, за да ги настанят във временни приюти и ако се наложи, да им бъде оказана медицинска помощ. Мразовитите дни не само събудиха състраданието на обществото към бездомните, но привлякоха и вниманието му към  хората, които сякаш умишлено не искаме да забележим. А тях ги има във всеки по-голям град. През лятото – на някоя пейка в парка, а през зимата сгушени  в подлезите, в мазетата на жилищните сгради, в подземията на топлофикационната мрежа, където търсят топлина до огромните тръби на парното...  Какво принуждава тези хора да живеят така ? При някои става въпрос за житейска драма. Често това е начинът на живот на младежи, напуснали социалните домове или избягали от своите  семейства. Някои продължават този начин на живот с години. Какво ги провокира? “Навикът, нежеланието за промяна", казва психотерапевтът Мариана Александрова, която се грижи за приобщаването на бездомни млади хора в Социалния младежки център "Конкордия".

"Те са свикнали с този свой начин на живот и не искат промяна, тя ги плаши – обяснява тя. – Не вярват, че положението им ще стане по-добро. Според мен те не желаят да променят и живота си, защото всичко, което е свързано с възможности за развитие, означава и отговорност. Те не намират сили и вяра, за да променят живота си. У тях съществува и доза гняв и озлобление. В много случаи то е засилено и те го използват като оправдание, за да не вземат определено решение за живота си. Истината е някъде по средата. Причините трябва да се търсят във всички, затова и решението може да се намери както в обществото, така и у самите хора.”

Центърът, в който работи Мариана, е създаден неотдавна, благодарение на австрийско спонсорство. Официалното му откриване беше през ноември, миналата година. "Базата е много хубава, има прекрасни условия, топло е, предлага се разнообразна храна”, разказва Мариана Александрова. Готвачи са хората, които работят в дома. Сега социалните работници в дома имат и нови задължения. Те търсят бездомни хора, разговарят с тях, разказват им за дома и за възможностите, които се предлагат там. "Грижата е през цялото време, не само през зимата”, обяснява психотерапевтът Мариана Александрова. Вратите на социалното заведение са винаги отворени и за хората, които не спят там. Непрекъснато има обяви, че изпадналите в нужда млади хора могат да отидат да се хранят там и да се възползват да получат това, което им липсва.

"Този дом е специализиран за хора на възраст до 30 години – обяснява Мариана Александрова. – Затова социалните работници търсят млади хора. Освен храна и подслон, им се предлага и възможност за работа, за обучение и развитие. Помага им се да открият какво искат да правят, какъв път да изберат, за да продължат напред. Голяма част от тях успяват след престоя си в дома да променят начина си на живот. Намират си квартира, започват работа... Това, разбира се, не се случва с мнозинството, но всички имат шанса да го направят. В центъра за работа с бездомни млади хора се провеждат най-различни образователни курсове. Младежите също така разполагат с библиотека и възможност да се занимават с рисуване в арт-ателието ни. Всеки миг в дома е насочен към дейности, които помагат за интеграцията на тези хора. Провеждаме  курсове по народни танци, по  алпинизъм и продължаваме да насищаме програмата си с нови. Целта ни е да осмислим живота на тези младежи, да им дадем идеи и надежда за живот далеч от гетото.”