Това е историята на Карин и Йоахим Ланге, немски журналисти, чиято съдба отрежда летните им екскурзии в България да прераснат в желанието за постоянен дом в нашата страна. Познанството им с България датира отпреди повече от двадесет години, когато приятел им препоръчва да посетят тази малка държава с богата култура и разнообразна природа. През годините Карин и Йоахим успяват да видят различни кътчета от България, но като запалени водолази, те винаги отделят специално внимание на Черноморието. Затова днес и те, наравно с местните хора, недоволстват от незаконното строителство и поруганата природа на черноморското крайбрежие. Още повече, че от две години това е техният дом – китното бургаско село Варвара, все още пазещо автентичния си дух и природа. За първите им впечатления от България, за това как изглежда днес тя в непредубедения им поглед, разказва Карин:

“От 80-те години насам тук настъпиха много промени. Преди всичко силно впечатление ни направи бума на строителството, за съжаление строителство, характеризиращо се с липса на вкус и отговорност към опазване на природата. От друга страна, за щастие, хората не са се променили много и са все така дружелюбни и работливи, въпреки бедността и трудностите. “

Двамата преселници са превърнали новия си дом в истинска крепост на красивите спомени от многобройните пътешествия, на изкуството и литературата и казват, че са щастливи тук. Всъщност твърдят, че с радост са заменили порядките на западноевропейското общество, безвкусните домати и многото студени дъждовни часове за сърдечността на местните хора, чудните лета и собственото зеленчукопроизводство. Йоахим и съпругата му продължават борбата за изучаване на български език, но признават, че засега се справят най-добре с “кулинарния” български и менютата в ресторантите. Въпреки това в село Варвара отдавна не ги смятат за пришълци и двамата успешно се вписват в местния социален живот. Защо двамата си избират именно това китно морско селце за свой втори дом?

“В първите години отсядахме в съседния град Ахтопол – разказва отново Карин. – Приблизително по това време харесахме парцела със старата къщичка, която реконструирахме и сега е наш дом. Тук ни допадна атмосферата на малката селска общност, където хората все още живеят в отношения на разбирателство и добросъседство. Също така ни радва фактът, че засега село Варвара успява да се изолира от влиянието на масовия туризъм и остава предпочитано място за отдих за търсещите спокойствие и контакт с природата.”

Преди няколко години семейство Ланге дарява пари за изграждането на новата църква в селото, а и до днес помагат на съседите си с храна и дрехи. Защото за тукашното малобройно, предимно ромско население, зимите могат да бъдат много тежки. Не само откъм метеорологични условия, а от гледна точка на финансово оцеляване, тъй като хората на Варвара – и българи, и роми – са изключително трудолюбиви, но работа просто няма. Карин и Йоахим разбират това и винаги са съпричастни и готови да помогнат. Може би това е и причината двамата да са неизменни гости на празненствата на местните хора, „въоръжени” с камера и фотоапарат и нестихващ интерес към българските обичаи и традиции, с искреното желание да познават колкото се може по-добре новата си родина – България. Как гледат близките и приятелите им в Германия на новия им живот в една чужда страна?

“Истината е, че в последните години подобен род емиграция е доста популярен, само че дестинациите обикновено са различни от България – казва Карин. - Някои от приятелите ни бяха доста озадачени, че тъкмо България е страната, в която искаме да живеем. Но имаше и много хора, които ни окуражаваха и се радваха, че за пореден път предприемаме нещо нестандартно. Най-близките ни вече са ни посещавали в новия ни дом и намират мястото за очарователно. “

За семейството журналисти всеки сезон от годината носи различни радости и предизвикателства. Пролетта им е заета със засаждане на растения и грижа за овошките, а есента - с вълненията от дейността по приготвяне на домашна ракия и вино. Целогодишно денят на Карин и съпругът й започва с хранене и езда на шестте коня, които преди година двамата купуват от ромско семейство. На кон или пеша, те често правят излети до Странджа планина, в чиито поли се намира село Варвара. Казват, че от тези разходки са научили много за местния бит, който се е съхранил най-добре в малките отдалечени селца. Тук те заснемат и някои от уникалните си кадри на изоставени параклиси, предполагаеми останки от тракийски светилища и все още живи, съхранени традиции като нестинарството. Така след време се ражда идеята да изпращат на приятели в Европа снимки и разкази от България, с цел разбиване на някои неверни митове и опровергаване на лошата слава. Въпреки това много хора, както тук, така и в Германия, продължават да не разбират мотива им да преместят живота си в една чужда и твърде различна от родната им страна, мотива им да изберат втора родина.