Имена от старо време

публикувано на 03.02.10 в 14:13

Поредицата сродни фамилни имена – Овчаров, Чобанов, Кехайов, е произлязла от много разпространения навремето поминък на българите – овцевъдството.

Снимка: БГНЕС

Много традиционни български имена звучат необяснимо за съвременника, защото техният първоначален смисъл е забравен. От къде идват и какво означават някои от тях?

В старо време, заедно с малките имена на мъжете, околните често назовавали и техните занаяти, за да различават съименниците. Когато синовете наследявали занаята, той вече се превръща и в родово определение. А по-късно прераства във фамилно име, предавано по наследство, дори ако занаятът отдавна вече не осигурява прехраната на фамилията. Имена като Гайдаров и Кавалджиев очевидно водят към семейна традиция за изработка на народните музикални инструменти гайда и кавал. Или пък напомнят за поколения свирачи в рода. Но други имена са останали от отдавна изчезнали занаяти. Съвременници с фамилно име Гайтанджиеви ще трябва да се върнат към предците си от ХІХ век, за да разберат техния занаят – изработка на гайтани. Това са черни шнурове, с които обшивали за украса някогашните носии – главно мъжките връхни дрехи от грубоват вълнен плат, наричан аба. А традиционният производител на аба, шивач на дрехи със същото название и търговец на аби се нарича абаджия. Такива занаятчии са оставили на потомците си фамилното име Абаджиеви. Сродно значение носи и името Терзиеви – от занаята на терзията. Той шие дрехи от по-фини материи и с по-разнообразни кройки както мъжки, така и женски. По подобен начин подсказват някогашната специализация на занаятчиите и друга двойка имена, сродни по смисъл – Налбантови и Ковачеви.

И в двата случая името произхожда от занаят, в който майсторът е ковач и с огромен чук, силни мишци, в гореща работилница придава форма на нагорещено в пещта желязо. Но налбантът е по-тясно специализиран – изработва само подкови за коне. От много разпространен навремето поминък на българите – овцевъдството – са произлезли и поредицата сродни имена – Овчаров, Чобанов, Кехайов. Последното отразява най-високо стоящата фигура в този поминък – кехаята – собственик и водач на огромните някога стада. Тази негова „позиция” – на заможния стопанин на стада, неизменно се добавя към името му и става част от него.
Подобно на фамилиите, за някои лични имена също вече е забравен първоначалният смисъл. И може би затова понякога те се видоизменят така, както ги разбира съвременният човек. Познатите днес имена Светослава, Мирослав, Белослава със своя завършек „слав” имат далечен корен в славянската дума „слава”, от която произлиза и самото название славяни. Заедно с вписаната в много лични имена основа "мир" означаваща "свят" – Любомир, Красимир, Станимир – това са едни от най-използваните съставки на старинни славянски имена. Но името Белослава звучи много близко до изчезналите вече Балослав или Балослава, в чиято основа е древната славянска дума балувам (лекувам) и някога това име се свързвало с лечителство. А имена като Рада и Радо с многобройните им съвременни варианти носят първичното пожелание нареченият с тях да носи радост. Класика в българските именни традиции са и имената-пожелание Стоил и Стоян. Те носят надеждата, че ще направят човека по-устойчив и жизнен. Преоткриването на традиционните имена ни кара да вникваме по-дълбоко в техния смисъл, а не само да възприемаме външната им благозвучност.

По публикацията работи: Румяна Панайотова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Имена от старо време

Още от категорията

Великденска работилница за писани яйца в Пазарджик

Български килими във Париж – културна дипломация в действие (СНИМКИ)

Традицията на давулджиите или кой буди мюсюлманите по време на Рамазан

Българско Национално Радио