Временна победа за “България без цианиди”

България е осеяна с гробищни могили на древните траки, които крият красиви златни съкровища. Eдва ли е случайна голямата слабост на тази съществувалата по нашите земи цивилизация към благородния метал. Просто златото и среброто са се срещали тук в изобилие. България и днес е сред страните в Европа с най-богати залежи на злато. Но те са и повод за сериозни притеснения от екологичен характер, заради популярните в бранша цианидни технологии за извличането му.

Коалицията от екосдружения “България без цианиди” води многогодишна битка с канадската фирма “Дънди прешъс метълс” за недопускане на тази цианидна технология при експлоатацията на златната мина в Челопеч, недалеч от София. Случаят заслужава специално внимание. Рудата там е много богата на злато, но има и изключително високо съдържание на арсен. За отстраняването именно на този опасен елемент канадците възнамеряват да използват пропорционално високо съдържание на разтворени цианиди за извличане на ценния метал. За сметка на добитото и отпътувало нанякъде злато, в района на Челопеч ще се трупат огромни количества силно отровни съединения на арсен и цианкалий.

Миналата есен “България без цианиди” спечели заведеното съдебно дело срещу “Дънди прешъс метълс” и отбеляза първа, но най-вероятно не окончателна победа, тъй като инвеститорът и Министерството на околната среда /МОСВ/ обжалват решението на съда. Съдебните процедури и тези по искане на нови разрешителни за цианидната технология все пак ще отнемат няколко години и това разколебава плановете на канадската фирма.

Природозащитниците атакуваха в съда одобрената от МОСВ Оценка за въздействие върху околната среда на бъдещата цианидна технология в Челопеч. Освен с аргументите за нередности по провеждане на общественото обсъждане, съдът се съгласи и с доводите относно технологията по същество. Тези доводи изложи за Радио България Даниел Попов от Информационен и учебен център по екология, част от “България без цианиди”.

Рудник "Челопеч"

“Технологията, която “Челопеч майнинг” иска да прилага, не може да бъде наречена “най-добра налична практика”. Защото подобна технология е разработена единствено от компанията “Phelps Dodge” в Аризона, САЩ, но там инсталацията е още на промишлено-експериментален етап и е с много по-малък капацитет от планираното в Челопеч. Инсталацията в Аризона преработва 16 хил. тона концентрат на година, докато в Челопеч става дума за над 200 хил. тона, т.е. десетократно повече. А заради безпрецедентно високата концентрация на арсен в рудата, тази технология не може да бъде приложена в чистия й вид. Налагат се допълнителни инженерни решения, които правят технологията различна от най-добрата. В Европа цианидна технология се използва може би само на 3 или на 4 места. Ако заявените инвестиционни намерения за добив на злато у нас се осъществят, на територията на малка България ще имаме толкова инсталации с използване на цианиди, колкото и в целия ЕС, което вече носи и голям комулативен цианиден риск.”

Макар европейските директиви да приемат за добра практика подобни цианидни технологии с концентрация 5-8%, случаите на аварийни разливи доказват, че и тази концентрация носи вреди. Особено критична бе ситуацията със замърсяването от румънската мина в Бая Маре преди години. Г-н Попов цитира и по-пресен пример с разлив в р. Трент, централна Англия, през октомври м.г., който е предизвикал измиране на рибата в протежение на 30-40 мили.

Цианидна технология за добив на злато се канят да използват и в оловно-цинковия завод “Горубсо” в Кърджали. Забележително е, че там цианидната инсталация бе построена без всякакво разрешение преди 2 години. Районната инспекция за строителен контрол констатира нарушението и нареди тя да бъде разрушена. “Горубсо” заведе дело срещу това нареждане и го загуби. Междувременно обаче МОСВ издаде положителна оценка за въздействието върху околната среда за исканата цианидна технология за добив на злато. Един от доводите на завода в Кърджали е, че там вече се използва една цианидна технология. “Този довод е доста манипулативен, коментира Даниел Попов, защото досега използваната цианидна технология е за флотация, т.е. обогатянане на оловно-цинкови руди. И там цианидите са в много по-ниска концентрация, може би от 0,2% до максимум 0,5% , докато при цианидната технология за добив на злато се използва около 5-8% цианиди, т.е. десетократно повече. Тези две технологии не могат да се сравняват по никакъв начин.”

Положителната оценка на въздействие върху околната среда, дадена от МОСВ за златодобива в “Горубсо”, се оспорва пред Висшия административен съд от Община Кърджали, тъй като заводът с опасната технология се намира в рамките на самия град. Двама български евродепутати отнесоха въпроса и до Брюксел.

Съществува още едно заявено намерение за използване на цианиди за добив на злато в България и то е за красивия район около Крумовград, в Родопите. Инвеститор отново е канадската “Дънди”, която направи там проучвания, завършили с т.н. “търговско откритите” на хълма Ада тепе. Тук възраженията на природозащитниците са от по-общ характер.

Aда тепе край Крумовград.

“За разлика от Челопеч и Кърджали, където на практика районите са вече унищожени и там не може да се развива земеделие например, в Крумовград имаме абсолютно непокътната природа, обяснява Даниел Попов. Там е зона от екомрежата Натура 2000 и има всички предпоставки районът да се развива по съвсем различен, устойчив начин. В Крумовград проектът на “Дънди прешъс метълс” е за добив по открит способ на съдържащия злато Ада тепе. Т.е. малко по малко да изчезне целият хълм, което поражда сериозни екологични проблеми.”

Според коалиция “България без цианиди” държавата трябва да има ясна стратегия за минната индустрия в България и в частност за цената на добива на злато. “Не знам държавата дали изобщо има дългосрочна стратегия за минното дело, в това число и за златото, се пита Даниел Попов. – Това е първото нещо, което трябва да се разработи – каква минна дейност искаме да развиваме, с какви темпове и колко в крайна сметка ще струва това на данъкоплатците. Защото има около 40 хвостохранилища на добивни предприятията от времето на социализма, цели райони са замърсени, но те стоят нерекултивирани десетилетия. Нека първо решим наследените екологични проблеми, преди да почнем да трупаме нови. В случая с цианидните технологии ние смятаме, че просто няма нужда от тях. Става дума за стотици и стотици тонове цианиди, които всяка година да влизат в България и да остават тук единствено заради златодобива. Смятаме, че всичко това трябва да бъде преценено много добре като се имат предвид вече многото инвестиционни намерения за златодобив и че ще се появяват нови. Отговорните институции трябва да оценят риска сериозно и да се види какви ще са печалбите за страната и какви ще са загубите от осъществяване на подобни инвестиционни намерения.”