Притеснени от неприятни обстоятелства немалко българи търсят утеха в Божия храм и се обръщат с молба към свещеника да им прочете молитва. Не са редки и случаите, когато хора, окрилени от радостно събитие или преодолели някакъв проблем, бързат да благодарят на Бога. Според Православната църква молитвата е едно от основните задължения на православния християнин, а в Свещеното писание има и заповед: “Непрестанно се молете!”.

“За да се съобрази човек с тази заповед, не е необходимо да стои от сутрин до вечер в църква, а както ни съветва нашият голям духовник отец Серафим, когато вървим по улицата или вършим някаква работа, която не изисква съсредоточеност, да си казваме кратка молитва” – казва отец Климент Харизанов от столичния храм “Успение Богородично” и допълва: – Не е възможно да се даде точно определение на това що е молитва, защото тя е нещо скрито, съкровено, макар и да има външни прояви. Молитвата е разговор на човешката душа с Бога. Тя е нишката, която свързва човека с духовния свят. Човек е създаден по образ Божий и затова е нормално да търси връзка със своя създател, изкупител и промислител. Затова ние можем да се обръщаме към Бога не само, за да искаме нещо от Него. Можем да се обръщаме и за да му благодарим, да Го възхвалим за Неговото величие и премъдрост. Разбира се, в скръбни обстоятелства човек също може да се обръща към Бога. В такива моменти молитвата сякаш сама извира от неговото сърце и не е необходимо той да чете готови молитви от молитвеника. Когато човек е притеснен, той излива спонтанно своята мъка и страдания пред Бога.”

В православния молитвеник има специални молитви за различни радостни и скръбни обстоятелства, които помагат на молещите се да намерят подходящата молитва. Това обаче става повод за чести обвинения от страна на други деноминации, които отхвърлят написаните молитви като средство за общуване с Бога. Според отец Харизанов обаче молитвите, съставени от Светите отци, проникват в душата на молещия се, затова и църквата препоръчва да ползваме такива готови образци. “В Православната църква се среща понятието умна молитва – продължава свещеникът. – Необходимо е, когато се молим, всяка думичка на молитвата да бъде осмислена, а със сърцето си да преживяваме онези емоции и чувства, които са вложени от Светите отци. Бог оценява усилието на човека и приема всяка молитва, стига човек да не се моли разсеяно или механично – подчертава отец Климент и допълва: – Човек дори и да изговаря много молитвени думи и изречения, ако със сърцето си той е някъде далече от Бога, тази молитва няма особена стойност пред Всевишния. По-добре е да се помолим с по-малко молитви, отколкото да се молим много и да бъдем с ума и сърцето си на пазара, на стадиона или кой знае къде далече от Бога”. По думите на отец Климент молитвата е основният критерий, по който може да се съди за това дали сме християни. Не случайно, когато в древността са се срещали подвижници, са се поздравявали с въпроса “Как си с молитвата?”. Сега обаче нещата стоят по друг начин.

“Като цяло съвременният човек не е настроен много молитвено, допълва отецът. По отношение на молитвата има и много предразсъдъци. Обикновено молитвата се приема като израз на немощ и неспособност сами да си решим проблемите, дори се смята за леност. Ако това беше вярно, най-големите лентяи и мързеливци трябваше да бъдат молитвеници. В православната църква молитвата се възприема като духовна активност. Да се молиш, означава да издигаш ума и сърцето си пред Бога, подтискайки всякакви други странични страсти, влияния и впечатления. Молитвата и постът са крила, чрез които ние се издигаме към небето. Българинът не се моли особено много, защото духовната култура на съвременния човек не е на високо ниво.”

“Запитани за какво се молят, българите често отговарят: “За здраве” – отбелязва отец Климент Харизанов. – Разбира се, здравето е голяма ценност. Може би от земните ценности то е най-голямата, но трябва да знаем, че освен просителни молитви за здраве има и други видове. Да се молиш на Бога не означава непременно да искаш някакви блага, било то здраве или каквото и да било, а да търсиш общение с Него”, казва отец Климент. Много е важно денят на християнина да започва и да завършва с молитва, допълва той. – Не случайно в молитвеника са поместени сутрешни и вечерни молитви. Когато човек се моли сутрин, той се зарежда с духовна енергия. Той изпросва от Бога помощ всичко, което върши през деня, да бъде богоугодно, посветено на Бога. Вечер, когато пристъпва към молитва, се моли Бог да му прости онова, което е съгрешил през деня, и да му бъде даруван спокоен сън, за да може да се възстанови и на другия ден отново да служи на човеците и на Бога. Християнинът има двойно поданство – на Царството небесно и на земното царство и трябва съвестно да си изпълнява задълженията и като християнин, и като член на това земно общество.”