На 10 март България отбелязва Деня на Холокоста и спасението на близо 50 хиляди български евреи от лагерите на смъртта. На този ден през 1943 г. е отменена депортацията на първите групи евреи към тях. По-нататъшните опити за депортиране също се провалят. Това е страница от историята на България, отбелязала победа на гражданското съзнание и човечността в годините на най-изтребителната досега война.

По време на Втората световна война страната е съюзник на Германия. Но още преди да се присъедини към Тристранния пакт през март 1941 г., Народното събрание приема т. нар. Закон за защита на нацията, постановяващ редица ограничения за евреите. Той предизвиква протести в българското общество. Срещу него се обявяват политици и общественици, Светият синод на Българската православна църква, представители на творчески съюзи и на съсловия: като се започне от Съюза на адвокатите и се стигне до тютюноработниците и сладкарите. Силна съпротива среща и подготвяната през март 1943 г. депортация. Протестно писмо, подписано от 43-ма народни представители, начело с подпредседателя на парламента Димитър Пешев, е отправено до министър-председателя. “Тя би лепнала на България незаслужено едно петно, което не само ще й тежи морално, но и политически ще обезсилва всички нейни аргументи от такъв характер, към които тя сигурно ще има нужда да прибягва в бъдещите свои международни отношения” – се подчертава в писмото. Особено активна в защитата на евреите е Българската православна църква.

Безспорна е ролята на личности като Димитър Пешев и митрополитите Стефан и Кирил за спасението на българските евреи. То обаче става възможно и благодарение на солидарността на обикновените българи, на традиционната им толерантност към съседа от друг етнос и религия. Неслучайно през 1943 г. германският посланик в България Бекерле пише: “Израснал отчасти с гърци, турци и цигани, обикновеният българин не разбира смисъла на борбата против еврейството, още повече, че и расовият въпрос по природа не му е понятен.”
 
На спасението на българските евреи са посветени научни изследвания, книги, филми. Родената в България и преселила се след войната в Израел Розалия Паси е автор на поредица от книги – своеобразен документ за XX век и човешките съдби на фона на трагични и радостни събития. Един от постоянните мотиви в творчеството й е любовта към България, благодарността към българския народ. А първата от книгите й се нарича „Да си спомниш с обич”. Розалия Паси ни напусна преди няколко години. Ето какво разказа приживе в интервю за Радио България:

„Тази книга написах, когато започна да се вдига Желязната завеса от социалистическите страни. Тогава мои съграждани от Израел започнаха да пътуват за страни като Полша, Чехия, Германия, Австрия, Унгария. Отивайки там, те са търсели роднини, но са намерили само гробове. А ние, българските евреи, които преживяхме също трудни моменти през Втората световна война, за разлика от тях се връщаме с най-голяма обич към нашата родина. Защото ние намираме тук приятели, роднини, и ни е добре, чувстваме се у дома си. Исках с книгата си да благодаря на българския народ за нашето спасение, пък и да покажа при нас в Израел, че е имало една европейска страна, която е спасила живота на 50 хиляди свои евреи.”

Режисьорът Джеки Комфорти е роден в Израел, в семейство на преселници от България. Той е автор на великолепен документален филм – „Оптимистите”, получил престижни международни награди. Заглавието му идва от името на джаз оркестър, създаден в България от талантливия Нико Нисимов. В лентата възрастният вече Нико разказва невероятната история на своето спасение. И още много истории на приятелство между българи и евреи, на съпричастие и човечност са събрани в него. Джеки Комфорти го завършва след огромна работа: дългогодишно ровене в архивите, снимки в САЩ, Израел и България, множество интервюта.

„Имам повече от 200 заснети часа, почти 10 хиляди фотографии по тази тема, документи – сподели Джеки при неотдавнашното си идване в България. - Може да се направи един цял музей покрай мене и моята колекция. През тези 12 години, докато правех филма, се чувствах като човек, който се катери на някаква планина и като стигне на върха, вижда, че има още един връх, след това още един... Много исках да направя нещо, което ще има някаква стойност. Моят интерес към тази тема не е приключил, защото в този огромен материал има много други истории и интересна информация и за културата на евреите в България, не само за спасението.”

Сега Джеки работи върху филмова трилогия, посветена на българските евреи.