Общуването на битово ниво между представителите на различните етноси в България е на завидна висота в сравнение с други държави в Европа и на Балканите. Това констатира председателят на Комисията за защита от дискриминация Кемал Еюп на Международна конференция в София на тема „Опитът на България като модел за мултикултурно съжителство на Балканите” с участието на експерти от Сърбия, Албания, Турция и други страни. В доклада си той очерта етническата картина на страната, според която по данни от 2001 г. българите са 83,9 процента, турците - 9,4 процента, ромите - 4,6 процента и други – арменци, евреи и т.н. - под 70 хиляди. По думите му в България има диалог между представителите на отделните религии.
 
„Заедно се празнуват рождени дни, годежи, сватби, кръщенета – посочи той. – На религиозни празници християни канят мюсюлмани на именни дни или взаимно си честитят празниците. Християните черпят с боядисани яйца на Великден, а мюсюлманите – с курбан на Курбан байрам. Не им е чуждо също оказването на взаимопомощ по съседски при строеж, ремонт и селскостопанска работа. Често пъти мюсюлмани и християни участват заедно в погребения, въпреки разликата в религиозния ритуал. Не е изключение попът, ходжата и равинът да са заедно на общи тържества, редом до представителите на властта, или пък заедно да си пият кафето.”

Според Кемал Еюп в България няма основания за опасения от сблъсък на цивилизациите – тема, която широко се дебатира в света в момента. По думите му има по-добра алтернатива и това е междурелигиозният диалог. „Диалогът, размяната на идеи, споделянето на различните разбирания и усещания води до взаимно обогатяване” – убеден е той. Еюп припомни, че в някои периоди от историята на страната е имало случаи на унижение на човешкото достойнство, ограничаване на права и свободи, асимилация. Но животът винаги се е оказвал по-силен от всякакви тесногръди политически съображения, а народът - доказано по-мъдър от политиците си. В най-новата история на България след демократичните промени от 1989 г., припомни той, още с приемане на новата Конституция се полага основата на българския етнически модел чрез залагане на антидискриминационни текстове в нея и всички останали закони. Приет е и Законът за защита от дискриминация, влязал в сила от 1 януари 2005 г., и е конституирана Комисията за защита от дискриминация като независим държавен орган. Комисията разглежда жалби срещу дискриминация по 19 признака за неравно третиране, сред които етнически, гражданство, народност, вяра, религия, сегрегация – жилищна, квартална, училищна, също така в сферата на услугите, труда. По думите на Кемал Еюп, въпреки че през 2006 г. според подадените жалби дискриминацията по етнически признак е била на първо място, в следващите години тя преминава на по-заден план. Досега няма нито една жалба от едно вероизповедание срещу друго. Основно жалбите са срещу секти, които също са регистрирани, но най-вече преобладават страхове от появата на нови за България вероучения. Що се отнася до толерантността в България, Еюп заяви, че тя е факт от цялото историческо развитие на страната с малки изключения. Но често пъти според него толерантността се приравнява до търпимост.

„Да търпиш другия, различния не е толерантност. Толерантността е да приемеш различния, да толерираш различността. А не само да търпиш, независимо по какъв признак.” – обоснова се той.

Според директора на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия д-р Антонина Желязкова, в България толерантността не е граждански и философски осъзната, а се свежда до „комшулука”, което е видно от редките случаи на смесени бракове. На около 2.5 милиона бракове се падат само 48 хиляди смесени - с руснаци, чехи, поляци и дори с африканци, но малко с турци. Според нея, хората от различните етноси у нас живеят заедно добре по съседски, но не е така и на национално ниво.

„Има много какво да се размишлява и дебатира в българското общество по темата – реално ли сме толерантни или сме само битово толерантни? – попита риторично тя в интервю за Радио България. - Толерантността при нас не е узряла до състояние на философия, морал. Т.е., в България може да имаме битова толерантност и винаги се гордеем с нея, даваме я за пример. Но това не е достатъчно в 21 век. Това би трябвало да се превърне в нещо по-фундаментално, с разгръщането на една нова политическа култура в българското общество. Законите ни са приемливи и прилични. Но някак се случва, че де юре сме една политическа, гражданска нация, а де факто ние, българите не можем да приемем малцинствата като част от националното цяло. И в този смисъл трябва да се работи.”