Вкусният хляб се прави с любов! Как да си го приготвим сами, как да му говорим, докато втасва, и да го благословим. А защо не и да го декорираме с печат, който да го отличава – нещо като запазена марка на онзи, който го е замесил и приготвил. Тези и още неща може да научи всеки, посетил Къщата на хляба в Габрово. Идеята за създаването й е на 26-годишната Надежда Савова, докторант по културна и социална антропология в Принстънския университет в САЩ: „Бях във Витлеем на поклонническо пътуване - спомня си Надежда. - Тогава разбрах, че Витлеем означава „град на хляба”. Започнах да мисля в тази посока и стигнах до идеята за създаването у нас на Къща на хляба, която да бъде духовно, социално и културно средище за хора от всякаква възраст. Избрах да го направя в Габрово. Реставрирах старата къща на моята прабаба, като направих допълнително и една пещ, както и удобно място за сбирки и беседи на духовни, екологични и общочовешки теми… Надеждите ми с този мой замисъл да ентусиазирам местната общност се оправдаха. Подкрепиха ме много габровци - с идеи, личен труд, със средства.”

Така, благодарение на общите усилия, през зимата на 2009- та година Къщата на хляба в Габрово заживява и започва да печели все повече привърженици. Уханието на прясно изпечен хляб привлича малки и големи, а приятелските разговори около общата трапеза ги приканват да се връщат отново и отново в търсене на нови приятели, преоткрили общуването лице в лице, а не пред екрана на компютъра. Месенето на хляб се оказва приятно занимание както за децата, така и за възрастните, някои от които споделят, че приготвянето на домашен хляб е прекрасна терапия срещу стреса и избухливостта: „Всъщност основното ми желание, когато замислях Къщата на хляба, я виждах като място, където да се събират хора от всякакви възрасти – обяснява Надежда Савова. - От личен опит знам, че това се случва доста рядко, а е толкова хубаво едно такова общуване. При нас тези срещи са изпълнени с веселие, жизнерадост, смях… Обменя се житейски опит, чуват се различни гледни точки по разнообразни въпроси и хлябът е в центъра на всичко това като обединяващ фактор. Особено интересен за хората е кръжокът за изработване на печати за хляб. Те са се правели от дърво или от глина. Навремето всяко българско семейство е имало такъв печат и стопанката го е поставяла върху домашно приготвения хляб. Малцина обаче пазят старите си родови печати. Имаме идея – всяко семейство в Габрово, а защо не и в други градове, прегърнали идеята, да имат такъв печат. Може да го направят цялото семейство или децата, не е никак трудно.”

© Снимка: личен архив

При пътуванията си по света Надежда Савова популяризира идеята си и вдъхновява хора от различни държави да изграждат свои Къщи на хляба. За едно от последните си пътувания тя разказва: „Връщам се от Йерусалим, Израел, където бях за Великден и установих връзка с много интересен културен център на православните християни-араби. Това е много деен център с различни занаяти, изкуства и идеята за хляба им допадна и решихме да направим съвместен проект, с който кандидатствахме за финансиране. Става въпрос за сътрудничество между двата центъра и за създаване на документален филм за различните традиции, свързани с хляба и в ежедневието, и в църковно-религиозните практики на двете страни въобще на двете култури - на православните араби и на православните българи. Така че мрежата от хлебни къщи се разраства. Работим също така с един център в Амстердам. Искат да създадат и те хлебна къща със същото лого. Къщата ще обединява всички култури в Амстердам – там имат над 120 етнически групи, така че ще е един мултикултурен център, където ще се правят различни видове хляб.”

Хлябът обединява хората по света, убедена е Надежда Савова от личния си опит. Тя разказва, че във Виетнам и Корея например за религиозните празници се прави хляб от ориз. Такъв хляб от оризово брашно Надежда е месила в една православна църква в Корея. В Мексико пък е месила хляб от царевично брашно, а в Перу – от картофено… „И навсякъде се получава нещо прекрасно”, твърди Надежда: „Хубавите и истински неща обикновено са простички - казва тя. - Аз самата никога през живота си не бях правила хляб и в семейството ми за съжаление я нямаше тази традиция. Нещо в мен явно го е желаело и просто седнах, взех брашно, вода и мая, замесих тестото произволно, без всякакви пропорции. И до сега никога не съм използвала мерителни чаши и каквото и да било, изцяло на око го правя и винаги става. Някои казват, че най-трудно всъщност е печенето на тестените продукти, но не е вярно. Иска се желание и се получава. И най – интересното е, че всеки път вкусът е различен…”
Къщата на хляба в Габрово е призната като уникален модел от световната организация за бавна храна /Slow Food/, чиято основна идея е, че храната трябва да се приготвя бавно, с любов и да се консумира с удоволствие и в приятна компания. „Много искам уханието на топъл хляб да се усеща в повече домове. Иска ми се също така хората да разберат и осъзнаят простичката истина, че ако имаш покрив над главата си, хляб на масата и вяра, ти трябват само хора, които да обичаш, и творческо мислене, за да бъдеш щастлив”, казва в заключение Надежда.