Всеки, който е имал шанса да се докосне, макар и за кратко, до магията на Странджа, разгърнала вековните си гори чак до бреговете на южното ни Черноморие, ще ви убеди, че опознаването на планината може да се превърне в истинско приключение. За разлика от приморската й част, която през последните години бе преобразена до неузнаваемост от стихийното строителство на хотели и вилни селища, по-отдалечените й кътчета са на светлинни години от съвременността и агресивното настъпление на багерите и бетона.
Странджа е планина с хилядолетна история. Това е земя на долмени и древни гробници, на тракийски светилища и оцелели до наши дни средновековни крепостни стени. Всяко странджанско село си има своя старинен християнски храм, а местните хора пазят и до днес колоритния си фолклор и традиции. В района има оцелели от езически времена обичаи, като нестинарството например, което до днес се практикува в някои селища. Фактът, че до преди 20 години голяма част от планината попадаше в затворената гранична зона с южната ни съседка Турция допринесе значително за опазването на нейното природно и културно историческо наследство. Планината е покрита с гъста мрежа от маркирани пътеки. „Освен това сме създали общо 7 тематични пешеходни маршрута, които разкриват природните богатства на района” – разказва Мария Патронова от Природен парк Странджа, който със своите 1161 кв. км. е най-обширната защитена територия на България.
„Интересен маршрут е т.нар. „Марина река” – уточнява тя. - Той е в близост до село Българи и град Царево. Движейки се по него, туристите могат да научат всичко за вечно зелените обитатели на планината, които са се запазили още от ледниковия период – това е странджанската зеленика, тиса, колхидски джел и много други. Те могат да научат и за животните, които се срещат в природния парк, като дивата свиня, сърната, елена и т.н.”
Любителите на екстремните преживявания се спускат с надуваеми лодки по река Велека, която криволичи през вековните гори на планината, за да се влее в Черно море близо до село Синеморец. Впрочем, през лятото от самото село организират разходки с лодка и беседа нагоре по течението на реката, които са много популярни сред летовниците. Синеморец разполага и с конна база, от която можете да си наемете вихрогон и да поскитате из околностите. Ако не умеете да яздите, се отбийте в с. Стоилово. Там ще ви качат на магаре. А ако успешно се справите с предизвикателството, получавате сертификат за „правоуправление на стоиловско магаре”. Сред кандидатите за „престижната” диплома има и много чужденци, които отсядат в местните села, за да се потопят в коренно различна от напрегнатото им всекидневие атмосфера.
Странджанските села са притихнали в зелената прегръдка на планината и сякаш нищо не може да ги събуди от обзелата ги дълбока летаргия. Тук животът си тече все същият от десетилетия насам. На централния селски площад се мъдри неотменната сграда – обикновено най-високата в селото, в която се помещава кметството, до нея пък се намира полупразният училищен двор, както и селският магазин „От всичко по нещо”, винаги затворен по обяд. По прашните улици рядко ще срещнете хора. Най-много над главата ви да прелети щъркел или да се стреснете от магарешки рев. Но не се учудвайте от това странно спокойствие! Странджа е сред най-слабо населените територии в България. Тук селищата са сравнително отдалечени едно от друго, а голяма част от населението отдавна се е преселило в по-големите градове. През последните години обаче в района настъпи известно оживление благодарение на туризма. Граматиково, Стоилово, Бръшлян, Бродилово, Кости, Българи – това са сред най-популярните адреси на селския туризъм в планината. В тези китни селца ще откриете чудесни къщи за гости в типичен странджански архитектурен стил, предлагащи уют и удобства сред вековните букови гори.
Местната кухня е една от атракциите на Странджа. „Използват се екологично чисти продукти, а повечето ястия се приготвят по стари рецепти” – обяснява Мария Патронова и добавя: „В Стоилово туристите могат да опитат много интересна питка, направена в подница /кръгъл глинен или метален плосък съд/. Представлява омесено тесто, изпечено на жарава с домашно козе или овче сирене. Но най-характерният специалитет за нашия край е странджанският зелник – много вкусна баница, която се приготвя във всяка къща по различна рецепта. Казва се зелник, защото се прави със зелени неща – лапад, спанак, коприва и др. Туристите се впечатляват и от нашия фолклор, който е добре запазен. Странджанските песни продължават да се пеят от младите хора. Те са по-бавни и тъжни и са много въздействащи. През лятото посрещаме повече туристи, които отдъхват на Черноморието ни. Те посещават с. Бръшлян, където всеки ден се правят седенки с участието на местните жени. Всеки може да ги чуе как пеят или да се хване на хорото.”
Снимки: Венета Николова
Димитър Димитров отглежда кози, овошки, калифорнийски червеи, доскоро се е занимавал и с коне. Ала голямата му любов са пауните. В хасковското село Сусам той се грижи за 300 големи и 200 малки пъстроцветни пернати от 26 разновидности, става ясно от..
Сградите, построени в периода на социализма, безспорно оформят голяма част от поколенията в България, казват ентусиастите от дигиталния проект "България на длан”, който през видео и фото съдържание представя страната ни по нестандартен начин...
България е на 8-мо място при ранните записвания за лятна ваканция на германците през 2024 г. След пандемията с коронавирус, имаше известен отлив на немски туристи от нашите курорти. Сега обаче германците отново са започнали да правят ранни..
Можете ли да опознаете България от птичи поглед, без помощта на дрон или на летателен апарат ? Отговорът е да, панорамните площадки са именно за това...