От 11 до 13 май в гр. Стара Загора, южна България, се провежда Вторият международен конгрес по нанотехнологии у нас с поглед към “Древност и минало, настояще и бъдеще”. Организаторите предлагат по-особен, малко езотеричен поглед към нанотехнологиите, които според тях са познати още от древността и със сигурност са технологии и на бъдещето. Същевременно един от дните на конгреса ще бъде посветен и на рисковете от нанотехнологиите, когато те не са “холистични”, т.е. когато не са отстранени техните възможни отрицателни ефекти. Организатор и домакин на събитието от българска страна е сдружението “Единение Д.Е.Н.” /Добруващо Единение за Народите/, една от чиито цели е “издирване на малко известни ценности от българската култура и история, зад които има голям икономически ефект”. Пред журналисти инж. Живко Желев, председател на “Единение Д.Е.Н.” и на високотехнологичната фирма “Кейт”, приведе примери за използвани нанотехнологии още в древността.

“Преди 1500 години дамаскинските саби са били покривани с въглеродни и диамантени нанонишки и са режели дърво, камък и противниковите мечове. А в наши дни едва през 2010 г. полетя първият самолет с въглеродно-диамантени нишки, който е два пъти по-лек и по-икономичен от металните и пести два пъти повече кислород в атмосферата. Още по-отдавна, преди 3 600 години, платната, с които са завивани мумиите от Урумчи, са тъкани с правоъгълници в съотношение 16/9. А ние едва сега разбрахме, че човешкият взор не е “кръгозор”, а точно елипса със същото число на Фибоначи. И започнахме да произвеждаме с това съотношение екраните на мониторите, за да не ни боли глава пред компютъра.”

Темата за въздействието на тази елипса представя на конгреса проф. Е. Барбър от Калифорния. Българският му колега Христо Смоленов пък предлага хипотезата, че странните инструменти, намерени във Варненския некропол от преди 7 хиляди години, са всъщност уреди за проектиране и строеж на пирамиди. Настоящето и бъдещето на нанотехнологиите осветлява немският професор от български произход Ивайло Рангелов от Наноиститута в Илменау. А проф. Херберт Клима от Холистичната академия във Виена се спира на проблема за избягване на опасните за човека странични ефекти на нанотехнологиите.

Сред интересните учени на конгреса е българският професор Антон Антонов, откривател на способността на водата да “чува”, “чувства” и приема информация на наноравнище. Тази теория е позната на света от по-късните трудове на японеца Масару Емото, демонстрирал я нагледно чрез различната форма на снежинките, в които водата се самоорганизира под различни звукови или емоционални въздействия, при положителна или отрицателна информация. Проф. Антонов смята, че благодарение на тази си способност водата, която съставлява над 80 процента от човешкото тяло, представлява още една паралелна нервна система, чрез която усещаме света на наноравнище.

“Човешкият мозък съдържа около 10 милиарда нервни клетки, неврони, припомня проф. Антонов. - И връзките между тях обуславят цялата ни духовна същност, процесът на мисленето, събирането на информация.
За сравнение, в една малка капчица вода с тегло 5 стотни от грама има 150 милиарда пъти повече молекули, отколкото в човешкия мозък. Можете да си представите невероятната възможности за самоорганизация на водата, която заема 85 процента от човешкия мозък.”

В своя оригинална система за кодиране, препятстващо фалшифицирането на документи, която се прилага в Германия например, българският инж. Живко Желев е използвал на наноравнище принципа на т.н. магически квадрат от Четвероевангелието на цар Иван Александър /ХIV век /, намиращо се в Лондон. В този малък квадрат заглавието на евангелието може да се прочете “разбъркано” над 1 млн. пъти.