Българинът – неудовлетворен от живота, но щастлив

публикувано на 01.06.10 в 08:34

Не са много българите, които през последните 20 години определят себе си като доволни от качеството си на живот. Това показва изследване на Института по психология при Българската академия на науките за психичното благополучие на българина и представите му за щастие, представено на кръгла маса. Красимира Байчинска казва:

„За съжаление ние сме на последно място в Европа от всичките 27 страни-членки по удовлетвореност от живота, а на предпоследно място по оптимизъм и личностна реализация.”

Според Красимира Байчинска това е своеобразна оценка на социално-политическите промени и прехода към пазарна икономика. От една страна бяха взети много грешни решения в прехода, които доведоха до понижаване на БВП и спадане на личните доходи на българите. Появи се безработицата, влоши се качеството на медицинските услуги. От друга страна негативните резултати от самооценката на българина идват оттам, че той сравнява себе си с другите европейци.

„Ставайки член на ЕС, ние имаме нов стандарт за оценка и това е животът на средностатистическия европеец – казва Красимира Байчинска. - За разлика от тоталитарния период българинът вече пътува и работи в Европа, той вижда качеството на живот на по-зрелите европейски общества и сравнява нашето качество на живот с живота в другите европейски страни.”

Така се формира негативният стереотип. Българинът създава и подхранва една негативна представа за себе си като жертва на жизнените обстоятелства, като неудачник, като отчаян човек. И тъй като според социолозите психичното неблагополучие е заразително, то се обменя и мултиплицира чрез семейството, приятелите, колегите. Така се формира и националният песимизъм и нихилизъм, а емиграцията се разглежда като единствения начин за промяна в качеството на живот. Промяната може да дойде, когато българинът се научи да изисква много повече от политиците да се грижат за повишаване на стандартите на живот на обществото, твърдят социолозите. От друга страна обаче, българите трябва да се научат да противодействат на негативизма, да развиват по-енергично позитивното в себе си и да подкрепят позитивния емоционален опит за разлика от негативния. Българинът не бива да се затваря в съществуващия модел и да създава за себе си представата за един по-нещастен, по-депресиран и по-неблагополучен човек от другите европейци. Целта на училището, на образованието е не само натрупване на знания, но и повишаване на позитивния емоционален опит, формиране на умения за справяне с негативните емоционални състояния и повишаване на емоционалната интелигентност.

Въпреки всичко казано дотук обаче, 64 на сто от запитаните са се самооценили като щастливи. Прави впечатление и фактът, че жените се чувстват по-щастливи в сравнение с мъжете. Диана Бакалова допълва картината:

„Един от най-интересните резултати, който получихме, е, че чувството за щастие се намира повече в самите нас и зависи много повече от самите нас, отколкото от външните обстоятелства и от обществото. Тоест, ние можем сами да управляваме доколко да се чувстваме щастливи. Това показват отговорите. Като водещо мерило за благополучието българите посочват парите. Но за да се чувства човек щастлив, има и далеч по-важни неща като семейството, кариерата, професионалното развитие и личностното израстване.”

Оказва се, че ключът към щастието за по-голямата част от анкетираните е чувството на любов и радост, вътрешният баланс, спокойствието и хармонията, вътрешната свобода и възможност за избор, добрите взаимоотношения в семейството и в приятелския кръг.

По публикацията работи: Милка Димитрова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!