Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Поломието – планина под равнината

Снимка: архив
Дунавската равнина далеч не е толкова еднообразна и скучна, както мнозина си мислят! Последвайте течението на р. Русенски Лом, която лъкатуши на територията на община Иваново, за да се убедите в това! Сред плоската като тепсия пустош ненадейно изникват първите ниски възвишения, осеяни с горички, земеделски насаждения и пасища. И още преди погледът да се приспособи към новата гледка, следва изненада! Земята сякаш изведнъж пропада десетки метри надолу в подножието на дълбоки каньони, надупчени целите с непрогледни ниши и пещери. Надвесите ли се над скалните образувания, пред очите ви ще проблеснат сребристата нишка на реката и нейните притоци Бели, Черни и Мали Лом, които се вият в далечината сред приказно красиви долини. Тази необичайна за географските ни ширини картина ще откриете не другаде, а в Поломието. Наричат го още „планина под равнината”.

В закътаните от ветровете долини се е съхранило невероятно биологично разнообразие. Затова по инициатива на местни природозащитници част от територията на Поломието е обявена за природен парк още през 1970 г. Днес, 40 години по-късно, това живописно късче от българската природа е все още диво и незасегнато от масовия туризъм – за радост на орнитолозите! Защото паркът „Русенски Лом” е едно от 5-те места в България с най-много гнездящи в скалите птици. Над каньоните на Поломието кръжат черни щъркели, египетски лешояди, представители на малкия креслив орел… Има и различни видове бухали, а пещерите и дълбоките скални ниши приютяват многобройна популация от прилепи – 25 вида! Решите ли да се разходите в околностите, ще потънете в зелената прегръдка на гъсти широколистни гори и нашарени с цветя поляни, сред които се открояват ярките цветчета на общо 16 вида орхидеи. „Цялото това природно богатство представлява само по себе си чудесна туристическа атракция” – обяснява Милко Белберов – директор на природен парк „Русенски Лом”. Според него обаче един неконтролиран туристически наплив сериозно би накърнил крехкото биологично равновесие на Поломието. Хубавото е, че районът е далеч от големите курорти, а малкото хора, които се отбиват тук, са орнитолози, биолози или заклети природолюбители. Напоследък се наблюдава известно туристическо оживление:

”Орнитолозите познават добре района като биологично важно място от европейско значение, но започнаха да идват и туристи, които са любители на птиците – разказва Милко Берберов. – Опитваме се да управляваме растящия поток от посетители на територията на парка и да развиваме устойчив туризъм. Една от атракциите, които предлагаме, е маршрут с канута по течението на р. Черни Лом. Интересът към него е голям. Тръгва се от подножието на средновековната крепост Червен и след серия от перипетии и красиви гледки се стига до местността на Ивановските скални манастири. В момента дирекцията на природния парк изгражда една екстремна екопътека край с. Нисово. По нея се стига до големия Нисовски скален манастир. За целта са предвидени дървени и въжени стълби, по които туристите да се изкачват на 40-50 м. нагоре в скалите.”

Скалните ниши на Поломието, огласяни от строен птичи хор, в миналото били използвани като свети обители от заселилите се в района монаси. През ХІІІ век в ронливите варовикови скали те започнали да дълбаят десетки параклиси, манастири и килии на различна височина. В продължение на няколко века районът бил един от най-големите духовни и културни центрове по нашите земи. По-късно пещерите били напуснати от техните обитатели и оставени на произвола на природните стихии. Въпреки това в някои от тях са съхранени великолепни фрески и надписи. В наши дни това безценно историческо наследство е под егидата на ЮНЕСКО и е сред най-известните ни туристически забележителности. Повечето от някогашните скални манастири обаче са недостъпни поради лошата инфраструктура. Но за любителите на екстремни преживявания това не е пречка, а напротив! Защото експедициите до някои от тях се превръщат в истинско приключение, наситено с неочаквани обрати и срещи с дивата природа. Едно от най-красивите кътчета на Поломието е село Нисово, закътано по поречието на Бели Лом. „При нас редовно отсядат чужденци, които научават за Нисово от интернет или от „уста на уста” и толкова им харесва, че не искат да си тръгнат оттук!” – казва Пламен Петков – собственик на кокетно семейно хотелче, скрито под сянката на четири бора, и добавя:

„Чужденците се интересуват точно от тези неща. Идват например германци, с раничките, с фотоапаратите, с биноклите. Те харесват точно тази девственост на природния парк. Съчетават екомаршрутите с т. нар. археологически маршрути. През това време се запознават с флората и фауната на нашия край. А в скалите край Нисово гнездят черни щъркели, скални орли и др. В околностите на селото има много елени, глигани... Впрочем съвсем близо до природния парк се намира и дивечовъдното стопанство Батаклията.”
По публикацията работи: Венета Николова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Когато небцето пътешества във времето – кулинарните турове все по-популярни сред младите у нас

Казват, че за да опознаеш дадено място, трябва не само да го видиш с очите си, но и да го вкусиш с небцето си . Всяко българско село, всеки град или регион си има своя специфичен дъх и аромат. Един от начините да ги опознаете са кулинарните маршрути,..

публикувано на 16.08.24 в 09:25

Гл. ас. Радослав Йорданов: Няма как да опознаеш Дунава, ако не се "гмурнеш" в него

Лятото може да е незабравимо не само с почивка край морето, а и с разходка до дивите плажове на Дунава. Всяко от градчетата по бреговете на голямата река си има своето място, където човек може да разпъне чадър и да стъпи върху фините речните пясъци...

публикувано на 14.08.24 в 09:45

Възстановен е мостът на Кольо Фичето в град Бяла

След дългогодишна разруха, един от емблематичните мостове, строени от майстора зидар Кольо Фичето, е готов отново да посреща туристи.  Беленският мост е построен над река Янтра през 1865 - 1867 г. по нареждане на валията на Дунавския..

публикувано на 11.08.24 в 09:10