Както за всички народи по света, така и за българина здравето е голяма ценност. Няма празник в нашата традиционна култура, който да не е съпроводен с действия, целящи да привлекат здраве и плодородие. Обкичването със зеленина на обредните хлябове, храни и предмети, украсяването на празничните дрехи със специални шевици и цветове, освещаването с огън и вода – всичко това е оставило незаличим отпечатък в мисленето на съвременния човек. Може би най-устойчиво в наши дни е присъствието на пословиците и поговорките. И до днес прибягваме до тях в речта си. Тези кратки словесни формули, изковани в житейския опит на поколения българи, придават особена тежест на казаното.
В нощта срещу Еньовден, който се отбелязва на 24 юни, небето се отваря, Слънцето слиза на Земята и се окъпва във водата, а в този ден тя е особено лековита. Известни са обичаите на ритуалното къпане на Еньовден, търкалянето в росата, ходенето до извори и реки. Пречистването с вода има същото значение като докосването с жилавите клонки на дряна по Коледа, накисването на вечнозеления здравец в ритуалната вода. Допира до даващите живот растения предпазва, лекува, дава сили – вярвали българите. Но още по-силна била вярата, че решаващо значение за физическото здраве има вътрешният мир, правилните думи, мисли и действия. Разбира се, да говориш правда, да вървиш по правия път – не е лесно. Иска се много усилия и жертви. “Който право дума, гладен си ляга” – гласи народната мъдрост.
“Живот, здраве и добри помисли като има човек, пари не му трябват.” – казва друга популярна мъдрост. “Най-богат е здравият, защото здравето е най-големият имот” – казват още у нас. Непременно трябва да имаме предвид, че не става дума само за физическото здраве. Всички вярвания, които очертават светогледа на народа ни, водят към създаване на холистична нагласа във възприемането на космоса. Според нея нищо не се проявява само физически. Това, което съществува на този свят, има своята, макар и нематериална, проекция на “оня свят”. Затова човек трябва да се стреми към чистота в душата си. А тя – душата – живее в сърцето на човек. И непрекъснато влиза и излиза – чрез дъха, както казвали някога. Или с всеки удар на сърцето – друго разпространено вярване, според което душата напуска тялото и се връща, докато бие сърцето. Като спре – значи тя е излетяла. А от всичко, само нея си взима човек “на оня свят”. Затова сърцето трябва да е чисто. Така и човекът е красив, защото “Чисто сърце, излиза на лице”. А “Който се ядосва, бързо остарява и грозен става.”
“Ако ти е болна душата, болни са ти и месата.”... “Пари в кесия радват, ако си здрав да ги харчиш.” – едва ли тези български пословици звучат чуждо на съвременния човек. Както и далече по-веселата и оптимистична поговорка: “Здраве, живот и хубаво време никога не омръзват.” Победата над човешките недостатъци също носи физическо здраве – “Който на чуждо здраве завижда, той добро не вижда. Радвай се на чуждото здраве, че да се радваш и на свое.”
А за тези, които имат много приятели, ето още една причина да им се радват и да държат на тях – “Никой не може да бъде по-добър лекар от верния приятел.”
Днес отново е денят Арифе, който предхожда всеки байрам, без значение дали е Рамазан или Курбан байрам. Мюсюлманите днес отдават почит на починалите си близки, като във всеки дом жените месят тесто, от което се правят мекици и се раздават на..
Международен фестивал "Пловдив – древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство" се открива днес и ще продължи до 16 юни. В събитието, с организатор Сдружението за исторически възстановки "Филипопол" се очакват участници от България,..
Десето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..