Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Археологически находки в Търновград

Средновековни монети и накити, намерени при тазгодишните проучвания.
Снимка: Венета Павлова
На пресконференция в София проф. Николай Овчаров разказа за резултатите от разкопките в манастирския комплекс „Св.Св. Петър и Павел” в старата столица Велико Търново. Известният археолог ръководи проучванията там вече трета година заедно с доц. д-р Хитко Вачев от Регионалния исторически музей.

„Църквата „Св. Св. Петър и Павел” е построена заедно с манастира към нея в началото на XIII век, по времето на цар Калоян – отбеляза проф. Овчаров. – Тя е била поръчана от неговата съпруга Ана-Мария, дъщеря на унгарския крал. В началото е била и патриаршески храм. Именно в него е приета унията с Римската католическа църква. По-късно вече, след победата на православието в страната, при наследниците на Иван-Асен ІІ, църковната власт е изместена в храма „Възнесение Господне”. Но в 1393 година, след падането на Търновград при османското нашествие, отново за една година тя става патриаршески център. Патриарх Евтимий служи в нея в последната година преди заточението си. След като е ликвидиран статутът на Българската патриаршия, храмът е седалище на българските митрополити чак до края на IXX век.”

В хода на тригодишните проучвания археолозите откриха още една църква. Тя носи името на Св. Иван Рилски. Неговите мощи в продължение на столетия са били пазени в храма. В некропола около двете църкви досега са разкрити над 200 погребения. В тях са намерени 840 монети, 24 сребърни и 7 златни пръстена, 20 сребърни и 10 златни обици, близо 200 сребърни и бронзови копчета от дрехи, богата керамика. И още – сребърен обков и декоративни закопчалки за ръкописни книги, доказващи оживената книжовна дейност в старопрестолния град. Открити са и останки от тъкани, които дават представа за облеклото на българските аристократи, включително на царските родственици. При сегашните разкопки са намерени 7 златни византийски монети от първата половина на XIII век, сечени при император Йоан Ватаци. Те са с много високо качество на изработката, били са изключително скъпи навремето, а и днес. Върху тях има графити. Един от тях гласи „на Смило” – очевидно собственикът на монетата я е надписал, за да се знае чия е. Археолозите допускат, че златото е било скрито по време на разправата с униатите през 40-те години на XIII век. Тогава е имало убийства на привърженици на Римската църква, вероятно затова монетите са били заровени и не са били потърсени впоследствие. На пресконференцията бяха показани и сребърни наушници - великолепно произведение на търновските бижутери, сребърен прешлен за вретено, сребърен пръстен с грифон, златна мъжка обица. Много интересна за учените е дамска златна обица с красиви орнаменти. В двата й края са изобразени двуглави орли. Право да носят този символ са имали висшите български аристократи.

© Снимка: Венета Павлова

Проф. Овчаров

„И още един паметник – става дума за бронзова плочка от тока за колан, на която има великолепно изображение на лъв – продължава Николай Овчаров. – Находката е интересна, защото е от втората половина на XIV век. Знаехме, че по времето
на цар Иван Шишман лъвът се превръща
в държавна емблема, има го върху монети от неговото време. Разбира се, има
изображения на лъвове и в по-старите
столици Плиска и Преслав, но именно в
последните години на българската
средновековна държава лъвът става
неин символ.”

Археолозите са открили и останки от най-ранния под на храма „Св. Св. Петър и Павел” – от XIII век. Той е бил покрит с красива мозайка от италиански и гръцки мрамори. „Подобни са подовете на „Сан Клементе” в Рим, на най-големите църкви от XIII - XIV век в Константинопол. Сега ние виждаме какъв е бил първоначалният блясък на тази църква” – споделя проф. Овчаров. Периодът XV - XVII век също е бил проучван. Намерен е епископски гроб, както и свидетелства за материалната култура на българите, живели по това време. „Открихме силна социална диференциация, очевидно тогава е имало заможна търговска прослойка в града” – посочва д-р Хитко Вачев.

Още от категорията

Лейди Странгфорд на посещение в болницата си в Карлово.

Лейди Странгфорд – англичанката, която обичаше българите

Непосредствено след кървавото потушаване на Априлското въстание през 1876 г., видни европейски общественици инициират кампания в защита на българското население . Сред тях е и една жена, белязала със златни букви името си в паметта на българите...

публикувано на 21.10.20 в 10:15
Първата сграда на БНБ, началото на ХХ век

85 години от полагането на първия камък на сградата на БНБ

В центъра на София, в непосредствена близост до сградите от така наречения „триъгълник на властта“- президентство, народно събрание и министерски съвет, се намира една от най-охраняваните постройки в столицата - тази на Българската народна банка...

публикувано на 20.10.20 в 19:20

Почитаме „земния ангел“ Св. Йоан Рилски

На 19-ти октомври, православната ни църква отбелязва тържественото пренасяне на мощите на Св. Йоан Рилски в Средец (днешна София) и официалната му канонизация за светец. Наричат го чудотворец, защото с името му са свързани множество свидетелства за..

публикувано на 19.10.20 в 05:05