Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Старинна крепост край границата с Гърция разкрива тайните си

Високите крепостни стени при Балък дере са обрасли с гъсти храсти. На върха – краеведът Георги Дамянов.
Снимка: Архив
Винаги ми е харесвал моментът, когато, пътувайки нанякъде, видиш отклонение с черен път и решиш да кривнеш по него, за да стигнеш до нова хубава гледка или интересно откритие. Снимките с офроуд похода Ком-Емине и романтиката на множеството исторически места, които снимаме с нашата фотографска агенция, роди идеята за експедиция „Преоткрий България”. През последните години пробвах различни серийно оборудвани коли за каране извън асфалтовите пътища и с разумно шофиране успявах да стигна до доста отдалечени и нелеки като терен места заедно с колеги журналисти. Постепенно се избистри планът за мобилен медиен екип от любители на историята и природата, който да снима и събира информация за малко известни и останали встрани от масовия възторг места.

Започнахме през пролетта от Ивайловградско, след като прочетохме в Интернет за средновековна крепост, която доскоро е била недостъпна за обикновени хора, защото се е намирала на кльона при границата с Гърция. Археолози са започнали да проучват обекта, но в пресата открихме само откъслечна информация. Хванахме пътя натам с приключенска тръпка в сърцето.

Вечерта в Свирачи умувахме с приятелите ни от селото как да стигнем до крепостта при границата. Оказа се, че местното население не е твърде развълнувано от археологическите разкрития и е трудно да намерим човек, който е ходил там. Районът е доста зле като GSM покритие, но откъм малката селска кръчма течеше чуден незаключен WiFi Интернет, осигурен за любознателната внучка на стопаните. В мрежата не открихме достатъчно точна информация, имаше само публикации за пресконференция, дадена от археолозите, но без особени подробности. На сутринта намерихме човек, който е ходил на мястото – Жоро Дамянов, шофьор в община Ивайловград и запален краевед. След кратки преговори с кмета получихме водач и потеглихме към крепостта. Оказа се, че мястото е между селата Славеево и Хухла и се влиза откъм Славеево. Пролетните дъждове бяха наквасили добре почвата и водачът ни огледа скептично лъскавия ни автомобил, сякаш се чудеше с кой акъл сме решили да го каляме и дращим в храстите. Последва дълъг спор дали ще мине през първия заблатен участък и как ще се справи на стръмното по-нататък, но ние се впуснахме в приключението. Както и се очакваше, минахме успешно по пътя, който с отпадането на граничната поддръжка е пропаднал на места. Надвисналите клони и храсти безпощадно скърцаха по ламарините, но нямаше друг начин. След стръмно спускане стигнахме почти на брега на Арда, малко преди реката да премине в Гърция.

Част от находките, изложени в Историческия музей на Ивайловград.

Първите останки на крепостта започват оттам. Камъни от нея са използвани и за основата на оградата на кльона. Продължихме да се катерим пеш по тясна пътека, която ни изведе във високото. Гъсто обраслата с ниски дървета и храсти твърдина се простира на над 10 декара, като на места има запазени стени с височина 3-4 метра. Откъм задната порта е стръмното Балък дере, речен каньон с високи склонове, издълбан в каменистата почва от едноименната река.

За първи път археолози работят по крепостта през 2004 година, ръководени от Бони Петрунова. От няколко години разкопките продължава археологът Ивайло Кънев. Малка експозиция с находки от проучванията открихме в музея в Ивайловград. „Хубаво е да се знае, че археологията е свързана не само със златните съкровища – отбелязва Ивайло Кънев в интервю за миналогодишните проучвания. - Добрата археология е тази, която ни помага да разберем каква е била материалната култура на нашите предци, но и която доказва това, което четем в писмените извори. Моята голяма радост беше, че в пласта от ІХ век открих старобългарска коланна апликация. Защото толкова на юг, на 30 км от Одрин, не бяхме намирали присъствие на българи по това време.”

И през тази година, по време на разкопките през юли, в крепостта бяха намерени предмети, свързани със старобългарската култура: коланен накрайник и коланни апликации, звънчета. “Така археологически фиксираме и доказваме териториалното разширение на България в края на ІХ - началото на Х век, известно от исторически документи” – каза в интервю за Радио България Ивайло Кънев.

Според него застрояването на крепостта е станало още в ІV век и вероятно е свързано с преместването на столицата на Римската империя от Рим в Константинопол. Тогава се изгражда поредица от крепости около новата столица и тази твърдина е една от тях.

“Това лято стигнахме до много интересни резултати относно началото на обитаване на това място – разказва археологът. - Имам предвид, че в най-долните пластове се откриха няколко елинистически монети от периода ІІ-І век преди Христа, което дава сериозно основание да смятаме, че през ІV век, когато вече то се застроява, тук може би е имало нещо, свързано с елинистическата епоха. Това ще бъде уточнено по-късно, в продължение на разкопките. А другото, което вече потвърдихме за пореден път, е че краят на живот на крепостта е в първата половина на ХІІІ век. Т. е. - монети от по-късен период не са открити.”

При проучванията са намерени и предмети от традиционния бит на населението – керамика, рибарски кукички и тежести, вероятно използвани в богатите на риба води на Балък дере /Рибешкото дере/. Интересни свидетелства са открити и в некропола от ХІ век.

Момент от разкопките – показват се бронзови обици от ХІ век

“В този некропол попаднахме на гробове с изключително богати накити – стъклени и бронзови гривни и един наниз, чиито малки стъклени мъниста бяха 2 400 на брой – отбелязва Ивайло Кънев.- И когато след обработката на стъклото го нанизахме на корда, дължината на наниза се оказа около 6 метра. Друга новост е, че при един от тези гробове намерихме камък, на който има част от надпис. Досега не бяхме попадали на надпис. Той е на старогръцки и най-вероятно е от периода ІV-VІ век. За съжаление са запазени последните три реда, и то по 3-4 букви от ред. Самата плоча е много добре обработена, а надписът е оформен доста представително. Остава надеждата в новите участъци, които ще разкриваме, да намерим и останалата част от него. Епиграфите ще се произнесат за него. Надяваме се да открием и други надписи.”

Камъкът с надпис

През юли на обекта са помагали и студенти-доброволци от чужбина: например две бъдещи юристки от Познан, двама възпитаници на Пражката музикална академия, студент по кинорежисура от турския град Измир, китайка, която учи информатика в Оксфорд, две девойки от Сан Франциско. “Интелигентни, възпитани млади хора, които работеха много съвестно и почтено на нашите археологически разкопки. Беше ги събрала идеята за тръпката, за откривателството” – споделя ръководителят на проучванията. - След разкопките през юли той е продължил през август със студенти-археолози другата, сравнително непозната за широката публика работа в професията: документирането, свързано с много чертане, рисуване, описване. “Трябва да бъдем максимално коректни към нашето наследство - посочва той.- Буквално се знае например точно на колко сантиметра колко керамични парченца са намерени, какъв е цветът на почвата и т. н. Всичко това е много важно за науката, за тези, които ще дойдат след нас.”

Заедно с други археологически обекти в страната и тази крепост получи през лятото държавна помощ за продължаване на разкопките. Проучванията на нея продължават през септември и октомври.

Снимки: Евгени Димитров и Ивайло Кънев

По публикацията работи: Евгени Димитров


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Четници от ВМОРО, Илинденско-Преображенското въстание

Преди 131 години в Солун български интелектуалци основават ВМОРО

Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..

публикувано на 23.10.24 в 10:15

Чешма Елия в Никопол е покрита с нежни любовни строфи

Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..

публикувано на 19.10.24 в 09:50

Фалшифициране на исторически и културни ценности "замърсява" науката

Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..

публикувано на 18.10.24 в 09:25