Част от находките, изложени в Историческия музей на Ивайловград.

За първи път археолози работят по крепостта през 2004 година, ръководени от Бони Петрунова. От няколко години разкопките продължава археологът Ивайло Кънев. Малка експозиция с находки от проучванията открихме в музея в Ивайловград. „Хубаво е да се знае, че археологията е свързана не само със златните съкровища – отбелязва Ивайло Кънев в интервю за миналогодишните проучвания. - Добрата археология е тази, която ни помага да разберем каква е била материалната култура на нашите предци, но и която доказва това, което четем в писмените извори. Моята голяма радост беше, че в пласта от ІХ век открих старобългарска коланна апликация. Защото толкова на юг, на 30 км от Одрин, не бяхме намирали присъствие на българи по това време.”

И през тази година, по време на разкопките през юли, в крепостта бяха намерени предмети, свързани със старобългарската култура: коланен накрайник и коланни апликации, звънчета. “Така археологически фиксираме и доказваме териториалното разширение на България в края на ІХ - началото на Х век, известно от исторически документи” – каза в интервю за Радио България Ивайло Кънев.

Според него застрояването на крепостта е станало още в ІV век и вероятно е свързано с преместването на столицата на Римската империя от Рим в Константинопол. Тогава се изгражда поредица от крепости около новата столица и тази твърдина е една от тях.

“Това лято стигнахме до много интересни резултати относно началото на обитаване на това място – разказва археологът. - Имам предвид, че в най-долните пластове се откриха няколко елинистически монети от периода ІІ-І век преди Христа, което дава сериозно основание да смятаме, че през ІV век, когато вече то се застроява, тук може би е имало нещо, свързано с елинистическата епоха. Това ще бъде уточнено по-късно, в продължение на разкопките. А другото, което вече потвърдихме за пореден път, е че краят на живот на крепостта е в първата половина на ХІІІ век. Т. е. - монети от по-късен период не са открити.”

При проучванията са намерени и предмети от традиционния бит на населението – керамика, рибарски кукички и тежести, вероятно използвани в богатите на риба води на Балък дере /Рибешкото дере/. Интересни свидетелства са открити и в некропола от ХІ век.

Момент от разкопките – показват се бронзови обици от ХІ век

“В този некропол попаднахме на гробове с изключително богати накити – стъклени и бронзови гривни и един наниз, чиито малки стъклени мъниста бяха 2 400 на брой – отбелязва Ивайло Кънев.- И когато след обработката на стъклото го нанизахме на корда, дължината на наниза се оказа около 6 метра. Друга новост е, че при един от тези гробове намерихме камък, на който има част от надпис. Досега не бяхме попадали на надпис. Той е на старогръцки и най-вероятно е от периода ІV-VІ век. За съжаление са запазени последните три реда, и то по 3-4 букви от ред. Самата плоча е много добре обработена, а надписът е оформен доста представително. Остава надеждата в новите участъци, които ще разкриваме, да намерим и останалата част от него. Епиграфите ще се произнесат за него. Надяваме се да открием и други надписи.”

Камъкът с надпис

През юли на обекта са помагали и студенти-доброволци от чужбина: например две бъдещи юристки от Познан, двама възпитаници на Пражката музикална академия, студент по кинорежисура от турския град Измир, китайка, която учи информатика в Оксфорд, две девойки от Сан Франциско. “Интелигентни, възпитани млади хора, които работеха много съвестно и почтено на нашите археологически разкопки. Беше ги събрала идеята за тръпката, за откривателството” – споделя ръководителят на проучванията. - След разкопките през юли той е продължил през август със студенти-археолози другата, сравнително непозната за широката публика работа в професията: документирането, свързано с много чертане, рисуване, описване. “Трябва да бъдем максимално коректни към нашето наследство - посочва той.- Буквално се знае например точно на колко сантиметра колко керамични парченца са намерени, какъв е цветът на почвата и т. н. Всичко това е много важно за науката, за тези, които ще дойдат след нас.”

Заедно с други археологически обекти в страната и тази крепост получи през лятото държавна помощ за продължаване на разкопките. Проучванията на нея продължават през септември и октомври.

Снимки: Евгени Димитров и Ивайло Кънев