Какво означава да си щастлив? Някой може да каже, че е щастлив, защото живее уединено в малка къща високо в планината, заобиколен единствено от хармонията на природата. Други обаче се чувстват щастливи само сред шума на големия град и общуването с много приятели. Психологията е наука, която често се занимава с въпросите за щастието. Особено през последните десетилетия се появиха много социологически изследвания, които се опитват да обобщават доколко хората, живеещи в дадена държава, се чувстват по-щастливи или по-нещастни, в сравнение с населението на друга. Обикновено резултатите за България не са от най-положителните. Често в такива международни проучвания ние, българите, се подреждаме на някое от последните места по самоопределението за щастливи хора. Една от вероятните причини за тези резултати според психолога Маргарита Бакрачева е, че в световните изследвания се поставят „затворени въпроси”. Т. е. – дадени са няколко различни отговора за това „какво е щастие” и запитаният трябва да избере един от тях:

„Може би, ако попитаме един българин „щастлив ли си?”, първата му мисъл е да каже „не, не съм щастлив”, защото живеем наистина в трудна действителност – изказва своето предположение г-жа Бакрачева. – Но, ако му бъде предоставено свободно пространство, в което той да отговори със свои думи какво го прави щастлив, а едва след това му се зададе въпрос дали е щастлив, тогава се получава нещо по-различно. В такъв случай човек се замисля какво наистина го прави щастлив. Дали наистина само парите и материалните ценности или има и някои други неща.”

Резултатите от последното изследване, което проведоха през тази пролет Маргарита Бакрачева и колегите й от Института по психология към Българската академия на науките, хвърля малко по-различна светлина върху това какво за българите означава щастие. В рамките на проучването са анкетирани над двеста човека на възраст между 20 и 60 години:

„Най-често използваните думи от самите хора, когато определят щастието за себе си, са „любов”, „здраве”, „семейство”, „приятели” – изброява г-жа Бакрачева данни от изследването. – Това са все хубави и емоционално наситени неща, които правят хората щастливи. Когато ги запитахме какво им дава удовлетвореност от живота, отново се споменаваше „семейството”, но тук вече бяха използвани и думите „цели”, „постигнати успехи”, „работа”. Много интересно според мен е, че когато говорим за психично благополучие и как самите хора определят какво ги кара да се чувстват психически благополучно, едва тогава се появяват отговори като „пари” и „финанси”, които осигуряват такава стабилност”, коментира Маргарита Бакрачева.

И така, оказва се, че дори и когато са неудовлетворени от постигнатото в професионалното си битие или от финансовото си състояние, българите могат да се чувстват щастливи. Това усещане им носят любовта, семейството, хармонията. В изследване на чуждестранна компания се констатира, че в днешно време високите технологии помагат на хората да се чувстват щастливи:

„Това е една от последните линии на изследване на психичното благополучие – коментира Маргарита Бакрачева. – Изследванията, с които съм запозната, посочват, че технологиите оказват много добро, позитивно влияние върху начина, по който се чувстват хората, особено в по-зряла възраст. Те са по-малко активни и нямат толкова богат кръг от социални контакти. Новите технически средства са идеална форма за повишаване на психичното благополучие и отварят възможности за по-лесно общуване. А социалните контакти, приятелствата, чувството за общност, това са неща, от които всеки човек, независимо от възрастта си, има потребност. Новите технологии и средства за комуникация улесняват контактите с повече хора със сходни интереси и дават възможност на по-голям кръг от хора да се почувстват свързани.”