Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Празник на катедралния храм-паметник „Св. Александър Невски”

Централният купол както и този на камбанарията са позлатени. През 2003 г. със средства на Министерството на културата позлатата им е подновена.
Снимка: Венета Павлова

На 23 ноември Българската Православна църква тържествено отбелязва празника на катедралния храм-паметник "Св. Александър Невски". Това е денят на Свети княз Александър Невски, чиито мощи се съхраняват в храма. По думите на Архимандрит Йоан Стойков, старши ефимерий на храма, светецът е вдъхновявал руското войнство през освободителната руско-турска война 1877-1878 г. Катедралата е построена в знак на благодарност към руския император Александър II и руския народ, освободили България от петвековното османско владичество. Решението за изграждането на храма е взето на Учредителното народно събрание в старопрестолния град Търново през 1879. Средствата за построяването на храма са доброволни и се събират от цялата страна.

© Снимка: Дарина Григорова

Основният камък е положен по времето на княз Александър Батенберг на 19 февруари 1882 година. Строежът под ръководството на именития руски архитект Александър Померанцев започва през 1904 г. и трае осем години. Стенописите и иконите са дело на 36 български и руски художници, както и на прочутия чешки художник Иван Мърквичка. Иконостасите, архиерейският и царският трон, амвонът и цялата настилка по пода са изработени във византийски стил и старобългарски мотиви. Използвани са най-висококачествени материали от мрамор, алабастър и оникс, докаран от Бразилия.

© Снимка: Дарина Григорова

Образните мозаични изображения са по проект на проф. Антон Митов. Италиански и български майстори каменоделци правят външната облицовка, а орнаментите по фасадата са дело на скулптора Вилем Глос. В строителството и украсата на храма активно участва и прочутият български архитект Йордан Миланов. Централният купол както и този на камбанарията са позлатени. През 2003 г. със средства на Министерството на културата позлатата им е подновена. В подземния етаж на храма се намира криптата, превърната във филиал на Националната художествена галерия за старо българско изкуство. Тя заема изцяло пространството под храмовата вътрешност, събрала едни от най-ценните произведения на българската иконопис.

„Храмът е осветен през 1924 година от 12 до 14 септември. – разказва архимандрит Йоан. – За събитието са поканени руски архиереи и високопоставени гости от Русия, които взимат молитвено участие в богослужението и освещаването на храма. Днес всеки българин чувства задължението да дойде в този храм и да благодари на Бога за свободата. Вратите са отворени през целия ден.”

© Снимка: Дарина Григорова

В патриаршеския храм не стихва потокът от вярващи и посетители от цял свят, които се дивят на изящната му украса и архитектура. Пред левия олтар на храма вярващи се молят смирено пред чудотворната икона на Св. Богородица. Незабравимо божествено усещане оставят ангелските гласове на хора по време на литургиите. Във вътрешната си част катедралата впечатлява със своите размери – над 3 000 кв. метра и по време на празнични богослужения може да побере до 5 000 души. От построяването му до 1984 година, когато е завършена сръбската катедрала „Св. Сава”, храм-паметникът „Св. Александър Невски” е най-големият и внушителен православен храм на Балканите.

„Искам да поздравя всички българи и православни християни и нека празнуват заедно с нас светлия празник на Св. Княз Александър Невски, чиято памет честваме днес” казва архимандрит Йоан.

Още от категорията

Паметник

Отбелязваме Деня на Тракия

В българския културно-исторически календар 26 март е Денят на Тракия. От 1914 г. той се чества в памет на воините, паднали край Одрин и в тракийските полета. Почитат се и трагедията на хилядите сънародници - тракийски бежанци, намерили подслон в..

публикувано на 26.03.21 в 05:05

На Благовещение честваме началото на човешкото спасение

„Не можеше да има Възкресение без Благовещението. Не може да има резултат от едно дело, ако не се положи началото. На този ден честваме началото на човешкото спасение”. Така богословът проф. Иван Желев описва мястото, което днешния ден заема в..

публикувано на 25.03.21 в 04:15

Виртуална разходка предлага Археологическият музей в София

Националният археологически институт с музей при БАН работи върху цялостното изследване на материалната и духовната култура на племената и народите, населявали днешните български земи от най-дълбока древност до ​ХVІІІ в. Музеят на института е един от..

публикувано на 20.03.21 в 10:55