Българските ученици умеят да четат и пишат, но около 40 на сто от тях срещат затруднения при тълкуването и анализирането на текстове, графики, диаграми и схеми. Те не могат също да осмислят и оценяват много добре предоставената им информация. Това показват резултатите от престижното международно изследване PISA 2009, което определя доколко 15-16 - годишните ученици са формирали компетентности, които са им необходими за успешна лична и професионална реализация. Резултатите от проучването отреждат на страната ни 46-о място от общо 65 държави от цял свят. Представянето на българските ученици ни поставя в една група със страни като Сърбия, Румъния, Уругвай, Мексико и Тайланд. Начело на класацията са Китай, Корея и Финландия.

Изследването PISA се провежда на всеки три години, като всяка година се поставя акцент на една от трите изследвани области – четене /2000 г./, математика /2003 г./ и природни науки /2006 г./. През 2009 г. отново е изследвана четивната грамотност на деветокласниците. В България проучването е проведено през април-май 2009 г. с участието на 4500 ученици от 179 училища от цялата страна. Едва около 3 процента от тях имат високи резултати, които им позволяват да развият компетенциите си. 41 на сто са под т. нар. критичен праг, което означава, че те притежават елементарна четивна грамотност, но не умеят да анализират и интерпретират текстове и по-специално схеми, таблици, диаграми. Традиционно момичетата в българските училища се представят по-добре от момчетата. Според резултатите от проучването те изпреварват в развитието си момчетата с близо 2 години. Друг извод, който експертите правят, е, че учениците от профилираните гимназии се справят много по-добре от връстниците си от професионалните и обикновените общообразователни училища. Освен това от данните на PISA 2009 става ясно, че в страната ни голямо влияние върху резултатите на обучението оказват показатели като образователен и професионален статут на родителите, брой притежавани книги и други.
 
„В България в сравнителен план влиянието на семейната среда е значително по-силно отколкото влиянието на семейната среда в останалите държави – обяснява Светла Петрова, координатор на изследването за страната ни. - Това означава, че учениците възпроизвеждат модела на своите родители. Т.е. колкото по-образовани са родителите, толкова по-голям шанс имат техните деца да получат по-добро образование. Оказва се също, че влиянието на майката е много по-голямо, отколкото влиянието на бащата, особено що се отнася до четивните компетентности на учениците.”
Най-много българчета /29 на сто/ са посочили, че в дома си имат между 26 и 100 книги, а едва 9 на сто – повече от 500 книги. По този повод експертите изразяват опасенията си, че може да сме свидетели на едно поколение, което расте без книги. Оказва се обаче, че учениците от всички страни, включени в изследването, декларират понижен интерес към четенето. За разлика от тях дори българските ученици в PISA 2009 са изразили повишен интерес към четенето в сравнение с PISA 2000. „И това, което е хубаво, повишен е интересът към четенето у ученици с неблагоприятен социално-икономически произход”, казва г-жа Светла Петрова и добавя:

„Учениците, които са посочили, че четат за удоволствие повече от 2 часа на ден, а не просто за подготовката си за училище, имат значително по-висок резултат от тези, които не четат за удоволствие. Близо 1/4 от българските ученици, участвали в изследването, признават, че за тях четенето е загуба на време. Очакванията са, че учениците, които четат по-скоро художествена литература, би трябвало да имат по-високи образователни постижения. Оказа се обаче, че учениците, които четат разнообразни четива – художествена, научна литература, списания, вестници - имат много по-висок резултат в областта на четенето. Според данните, които самите ученици представят за себе си, те четат предимно списания.”

Прекалено сложното учебно съдържание, липсата на достатъчно време за практическо приложение на придобитите знания са сред основните причини за ниските резултати на българските ученици, признават от Министерството на образованието, младежта и спорта. По тази причина от догодина започва актуализиране на учебните програми, за което е подсигурен и сериозен финансов ресурс. Най-добри резултати българските ученици показват в природните науки, следвани от математиката и на последно място – четенето.