В неписаната книга на българските житейски мъдрости има всичко –
ритуали, обичаи, безброй притчи, поверия, забрани... Ние, съвременните българи, продължаваме да разлистваме невидимите й страници във всеки важен момент от битието си. Далече назад е времето, в което тези мъдрости са били истинският и единствен морален кодекс.
"Добър ден", "Добра среща", "Добра стига" (когато настигнеш някого по пътя) – някога тези поздрави били задължителни. Едно от първите важни неща, които младите трябвало да усвоят, е какво трябва и какво не трябва да се говори. За добрите думи нямало ограничения. Недопустимо обаче било изричането на лоши думи, особено в присъствието на по-възрастни хора. Тази забрана се разпростирала и върху назоваването на неприятни, нежелани и опасни явления. Болестите, премеждията, дори страховитите животни имали свои имена във фолклора ни. Според народната вяра, злите сили се активизират най-много във времето на преход. Тогава във Вселената настъпва хаос, демонични свръхсили преминават през границата между Земята и "другия свят". Един от тези периоди е разположен в дните между Игнажден (20 декември), Коледа и Йордановден (Водици) в началото на януари. Тогава действат много забрани, извършват се действия, които имат предпазващ смисъл. Хората търсели "добрата среща" във всеки един момент. Гледали какво или кого ще срещнат по пътя си. Считало се, че е на късмет, ако трицветна котка ти мине път. Ако е човек с пълни ръце, също е хубаво. Но дори да са празни, ако ги размахва като ходи, пак ще задвижи късмета. Особено добре било да срещнеш човек с пълна душа – известен в общността с добрите си качества. На Игнажден – един от преходните моменти на годината, първият гост (полазникът) орисва дома чак до другия Игнажден. Полазникът е символ на добрата или лошата среща, от която зависи онова, което ще се случи през годината. Вярвало се, че качествата на госта – физически и духовни, се пренасят върху съдбата на хората от дома. Някога всяка къща си имала свой полазник, за когото било сигурно, че носи само добро.
"У човека винаги има надежда за доброто. Но и за злото винаги има открехната някоя врата, има някой праг, който то ни чака да прекрачим." – вярвали някога. Особено внимателни били в споменатите вече три гранични дни (Игнажден, Коледа, Йордановден). Тогава са и трите "кадени вечери". Трапезата се прекадява с тамян, къщата се пречиства със силата на огъня. Земята идва на трапезата с обредните хлябове, върху които са изобразени символично всички желани блага – здраве, плодородие, и материално богатство. Дните и нощите по това време на годината са вълшебни – всичко, което се случва в тях е знак. Трапезата и ястията по нея, събраните хора и настроението им - всичко това показва какво бъдеще ги очаква. Специален дял в привличането на доброто в този преходен момент имат коледарските благословии. В тях най-често ще срещнем думата "добро", "добри" и пр. "Събрали сме се добри момци коледари, добри момци, коледари" –
пеят коледарите.
© Снимка: БГНЕС
Обредното обикаляне на селището започвало обикновено от дома на най-опитния и почитан коледар. При влизането в дома му, както и във всяка къща, която коледарите посещават, звучи текст с едно и също съдържание, а именно, че са дошли добри гости – коледари и че носят добри вести. След като благослови всички в къщата, след наричанията за добруване и богатство, мъжката дружина се отправя към следващата къща.
Песента на коледарите се носи в тъмнината, наричайки стотици пъти "за добро". Всичко е добро през тази магическа нощ – дори сърдитият стопанин става добър, радостен и усмихнат като вижда коледарската чета. А краваят, с който традиционно се даряват коледарите, е "вит, превит" – т.е. майсторски направен. В кравая има златна паричка, украсен е със зелен чимшир. Правен е с любов и мисъл за бъдещето, защото е и любовен знак. Всяка девойка месела кравай за своя избраник. Въпрос на чест било по-късно младежът да откупи обредния хляб и да не допусне друг да го вземе.
B кpъгoвpaтa нa своята xилядoлeтнa иcтopия бългapинът e cъздaл приказна картина на живoтa си, изпъстрил го е с вяpвaния и пpeдcкaзaния, блaгocлoвии и мoлитви. Днес ние ги повтаряме понякога – особено в толкова празнични и обичани дни. Заради неповторимото усещане за принадлежност към старинна култура. И заради вярата в чудесата, които човешката мисъл и слово могат да сътворят.
Според османски документи край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..