Сред външнополитическите приоритети на правителството на партия ГЕРБ, спечелила през лятото на 2009 година доверието и вота на българите, се открояват два – влизането в т. нар. „чакалня на еврозоната” ERM ІІ с последващо членство, и включването на страната ни в Шенгенското пространство. Първата цел бе снета от дневния ред на кабинета поради настъпилите вътрешнофинансови затруднения с размера на бюджетния дефицит. Да видим докъде България стигна с желанието си през 2011 година да стане член на Шенгенското пространство. Кабинетът твърдо отстоява позицията си оценката за готовността на България да се присъедини към Шенген да бъде направена въз основа на изпълнението на техническите критерии за членство. В името на покриването на тези критерии активно работиха две поредни правителства. Страната ни получи положителни оценки по Шенген в областите „Полицейско сътрудничество”, „Защита на личните данни”, „Визи”, „Граници” /морски, въздушни и сухоземни/ и работа с Шенгенската информационна система СИРЕНЕ. С оглед на това тя премина през 7 проверки от комисии за оценка – последната бе в началото на този месец.

София поде в последния месец и активна кампания в осигуряването на политическа подкрепа за включването ни в зоната. Унгария, която поема ротационното председателство на ЕС от 1 януари догодина, вече обяви като свои приоритет приемането на България и Румъния в Шенген, подкрепата си за приемането ни дадоха още Италия, Белгия и Полша. И точно, когато целта „България в Шенген през март 2011-а” изглеждаше толкова близка и достижима вътрешните министри на Германия и Франция изпратиха на 21 декември писмо до Европейската комисия, в което обявяват, че смятат за преждевременно членството на България и Румъния в Шенгенското пространство. Това на практика е чист блокаж от страна на двете най-влиятелни членки на ЕС на евентуално политическо решение за приемане. Доводите им са, че София и Букурещ ще трябва да положат повече усилия в борбата с корупцията и организираната престъпност. Те се опасяват също така, че присъединяването на двете страни към Шенген през пролетта на идната година може да има тежки последствия за вътрешната сигурност на ЕС. Между редовете на писмото на министрите може да се разчетат опасенията на Берлин и Париж, споделяни и от Холандия, Дания и Финландия, че страните им ще бъдат „посетени” в повече, отколкото могат да понесат, от роми от двете страни.

За разрастването на конфликтът между Букурещ и Париж допринесоха и върнатите тази година роми от Франция. В бройката им България фигурира „за цвят”, защото от 8 000 експулсирани роми от Франция, българските са само 8 на сто. Румъния има и друг „грях”, според страните от Шенген – даването на гражданство на огромен брой жители на Молдова, с която е в граничен конфликт. Двете страни реагираха мигновено. Румънският президент Траян Бъсеску нарече дискриминация възможността за отлагането за неопределен период – 6 месеца, година или три, приемането в Шенген. От своя страна България увери Брюксел, че ще направи всичко възможно, за да разсее съществуващите съмнения относно готовността й за членство. Още на другия ден след огласяването на писмото на външните министри на Германия и Франция правителството в София одобри План за действие с неотложни мерки във връзка с присъединяване на страната ни към Шенген. Целта е да се постигне още по-добро техническо осигуряване на граничните пунктове и охраната на границите, както и финансирането на това осигуряване.

След като усвои на 100 процента средствата по Инструмента Шенген, правителството отпусна нови 5,5 млн. евро за закупуването на техника. Финализирането на работата по пълното техническо подсигуряване на охраната на външната граница на ЕС, каквато се явява България, трябва да стане до март 2011 г. Сега предстои експертите от ЕС, които посетиха Румъния и България, да представят специален доклад през януари, за да бъде решено членството на двете страни в Шенген. Като се има предвид съпротивата на водещи страни в ЕС, това членство засега е малко вероятно да се случи. Решението ще е политическо и едва ли ще зарадва София и Букурещ. Двете страни ще трябва да положат още усилия за да уверят Брюксел, че външната граница на ЕС ще е надеждна.