© Снимка: БГНЕС

Български журналисти и студенти по журналистика протестират срещу незачитането на свободата на словото.

Бранимир е студент във факултета по журналистика и масова комуникация в СУ „Св.Климент Охридски”. Казва, че е избрал тази специалност, заради динамиката на журналистическата професия и възможността да се изразява, да се среща с много хора, да пътува. Споделя, че не се тревожи за бъдещето си, защото смята, че е добре подготвен да се реализира както в печатните, така и в електронните медии. Има нещо обаче, което го кара да се замисля и то е доколко реална е свободата на словото у нас. Конституционно тя е гарантирана и се приема за даденост след демократичните промени в страната. „Като изключим някои недостатъци в законодателството, привидно изглежда, че в България има условия за свободно изразяване. Страната е ратифицирала Хартата и Конвенцията за човешките права, налице са демократични институции, които да гарантират медийния плурализъм и свободното изразяване. В същото време свободата на медиите и журналистите у нас бива ограничавана, има и случаи на насилие и заплахи срещу журналисти, най-вече разследващи. А разследващата журналистика е сферата, в която най-много бих искал да се развивам.” – споделя Бранимир. Думите му потвърждават две изследвания. Едното е извадка от поредния годишен доклад на американската неправителствена организация „Фрийдъм хаус”. Докладът на „Фрийдъм хаус” сочи, че свободата на медиите по света намалява за осма поредна година. Според данните най-големи ограничения на свободата на печата са били наложени в Латинска Америка и в бившия Съветски съюз. Според същия доклад България е на 76-о място от 196 държави по свобода на словото.

Непосредствено след нас е Индия. Данните от това проучване отпращат българските медии на едно от последните места в Европа по свобода на словото. Утешение носи единствено това, че въпреки лошата си позиция в европейски мащаб, България изпреварва повечето балкански страни и се нарежда на трето място в балканската класация, където е изпреварена само от Гърция и Словения. На последните места по свобода на словото на Балканите се нареждат Босна и Херцеговина, Македония, Албания и Турция. Данните от проучването по темата „медийна свобода” на „Фрийдъм хаус” се потвърждават от тези на „Репортери без граници”. Според тяхното изследване от 27-те страни на ЕС, 13 са в челните 20 места на класацията. Другите 14 са след 20-о място, а някои от тях са още по-назад в класацията – Италия на 49-о, Румъния на 52-ро, а Гърция и България си поделят 70-о място. Обезпокоително е, че няколко страни-членки на ЕС, сред които и България, продължават да отстъпват в класацията. „Европейските страни спешно трябва да си възвърнат статута на даващи пример", заяви шефът на белгийския клон на организацията Оливие Базил. Според него, въпреки демократичните промени у нас, проблемът със свободата на медиите остава. По думите му основният проблем е в това, че в българските медии инвестират хора, свързани със сивата икономика или организираната престъпност, които обслужват свои собствени интереси, а не тези на демократичното общество.

„Икономическата независимост е важна предпоставка, но не е всичко – казва доц.  д-р Весела Табакова, преподавател по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. – Един журналист трябва да е наясно преди всичко, защо е избрал тази професия. Ще цитирам свой чуждестранен колега, който казва на своите студенти: „Новините са бизнес, но журналистиката е светлина.” Проблемът у нас е, че ограничаването на независимостта на журналистите се прави по много и различни начини. Един от тях е обстоятелството, че много журналисти работят без договор или работят на договор с минимална заплата. Допълнителни средства се дават при добро желание от страна на собствениците на съответната медия. Това поставя журналиста в унизително и крайно зависимо положение. От друга страна, независимостта на медиите, било то публични или частни, зависи от много фактори. Единият от тях е рекламата, в т.ч. натискът, диктатът на рекламодателите. След това – доброволното превръщане на журналисти и медии в PR на различни партии, организации, икономически групировки и т.н – неща, които ги има в голяма степен у нас. Тоест, икономическата независимост или зависимост няма едно измерение или проявление.”