Днес съществуват безброй системи за пречистване на човешкия организъм. Помощници в борбата за физическо здраве са огромен брой медицински и алтернативни методи, медикаменти и хранителни добавки. Някога българите спазвали прости правила. Обикновено слагали на трапезата си това, което сами са произвели. И не нарушавали случаите, отредени от православната църква за пост. Какви ястия слагали на трапезата си българите по време на постите, с какви притчи и вярвания обяснявали въздържането от храна?
Отказването от храна, както и въздържането от определени продукти е част от историята на всички народи. Според православните канони се пости всяка сряда и петък, с изключение на някои указани от църковния календар случаи. Не се приемат храни с животински произход – месо, мляко и пр. По-дългите пости са преди Коледа и Великден. Пости се и в навечерието на 29 юни – деня на светите апостоли Петър и Павел, както и две седмици преди 15 август – Успение Богородично. По време на постите има големи църковни празници, на които се разрешава риба. В българската народна традиция постите се спазват строго. “Постът е даден на хората, защото имат много грехове” – казва една българска мъдрост.
Някои от постите били обяснявани с народни легенди за светците, с чиито празници са свързани. Според една от тях, Свети Никола бил рибар по професия. Наловил той много риба и понеже искал да я продаде, наредил да има пости преди неговия празник. И тъй като на Никулден задължително се яде риба, планът му успял. Друга легенда разказва, че Богородица се занимавала с пчеларство. Случила се веднъж много добра година и тя събрала несметни количества мед. За да се изяде този мед, направила така, че да има пости преди Голяма Богородица (15 август).
С постите и постенето са свързани и други поверия. Според народа ни най-важен момент през Великденските пости е Тримирото – първите три дена след Сирни Заговезни. Тогава не се яде и не се пие нищо, за да се пречисти човек от греховете. На някои места в България съществува забрана да се внася зелена храна на Сирница - това предпазва от змии през пролетта. В някои села е разпространено вярването, че ако човек не яде нищо през първия ден на Великденските пости, през лятото ще хване пчелен рояк. А през Тодоровата неделя не се садят лук и чесън, защото има опасност от болести по хора и животни – пак според народното поверие. Тези забрани засягат определени моменти. Но през постите именно първите зелени стръкчета коприва, киселец, лапад и лобода са сред основните храна. Както и грижливо съхранените през зимата лук, чесън и всички бобови растения.
© Снимка: Людмила Савова
В периода ХV – ХVІІІ век през страната ни преминавали редица пътешественици, както и летописците на кръстоносните походи. Те дават сведения и за българската национална кухня. Според тях ястията се приготвят “скромно, но чисто”, от “разнообразни и добри по качество продукти”. На голяма почит били варивата, които заемат специално място в много ритуални практики – жито, булгур, леща, грах.
© Снимка: Людмила Савова
След ХVІ век от Америка у нас е пренесена царевицата. А в пътеписите се появяват описания на храни, приготвени от нея. Най-често царевицата на българската трапеза е във вид на сварени зърна. Както и на популярния до днес качамак – каша от царевично брашно. Литературните източници от Средновековието споменават, че набързо приготвените каши били сред най-разпространената храна на българската трапеза. През постите те се приготвяли без мляко и яйца, с добавени корени и зеленчуци. Без животински продукти се приготвяли и традиционните баници, в които по време на пости слагали коприва, лапад, лук и орехи. За дните на постите храната се подготвяла още през есента. На специални места в къщата се изсушавали чушки и домати. Корени от полезни растения се слагали в избата.
© Снимка: Людмила Савова
Някога много популярни били ястията от нахут. Приготвяли го така, както днес се приготвя фасул. На някои места у нас от нахутени зърна се приготвял и квас за хляба. Оризът навлиза сравнително късно в българската кухня. Появата му замества друг традиционен продукт – булгур. С булгур се приготвяли не само каши, но и хляб, пълнени чушки и “витки” – фолклорното наименование на ястие, известно днес като “сарми”. Постите минавали по-лесно за хората, които имали зехтин и маслини на трапезата си. Маслините често поднасяли с лук. А зехтинът се използвал пестеливо, защото го пазели за обредните моменти. Осветен в църквата, той служел, за да поддържа огъня в домашното кандило, поставено пред иконата.
В наши дни, както и в миналото, от ранната утрин на Бъдни вечер цари суетня в домакинствата покрай подготовката за най-важната вечеря в годината. Вечерята в очакване на Рождество е постна, но също така трябва да е богата и изобилна,а ястията – да са..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..