Тодор Нанчев пресъздава духа на българската възрожденска архитектура

Интервю с Тодор Нанчев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Архитектурата, дизайнът, изящното изкуство и историята са влеченията на 24-годишния Тодор Нанчев от София. Младият мъж успява да ги вплете в проекта, над който работи от около две години, а именно – ръчно изработени модели на къщи, пресъздаващи духа на българската възрожденска архитектура. Голямото му желание и амбиция е по този начин да популяризира богатството на културно-историческото ни наследство у нас и зад граница. До момента е проектирал и изработил около 16 авторски макети на копривщенски и мелнишки възрожденски къщи, съобразени с традициите на съответните архитектурни школи. Дванайсет от тях бяха изложени в Националния етнографски музей в Княжевския дворец. Тази негова първа самостоятелна изложба „Възрожденският дух на Копривщица и Мелник”, която продължава до 8 юли, е под патронажа на посланика на Кралство Норвегия Нейно Превъзходителство Тове Скарстейн и българското Министерство на културата.

Въпреки че в семейството му няма архитекти, Тодор е изкушен от архитектурата още от 10-годишна възраст. Тогава той започва да прави първите си идейни проекти на сгради, сред които и съвременни, използващи слънчевата енергия. Още като тийнейджър, Тодор печели няколко конкурса за архитектура и енергийна ефективност. През 2002 г. става най-младия член на Българската секция на Международното общество за слънчева енергия (ISES). Носител е и на специалната награда, за проект с висока социална значимост, в Националния конкурс за идеен проект „АрхИдея-2004”. Тогава той е най-младият участник и носител на награда и единственият, който не е завършил архитектура. Кое провокира интереса му към подобен вид творчество? Ето какво сподели Тодор:

„Не мога да кажа, явно човек го носи в себе си. В един момент, както при всеки човек на изкуството, се поражда вътрешната потребност да твори, да създава. Наистина е важно да имаш заложбата, таланта, но много важен е и трудът, който полагаш. Много важна е самодисциплината, самоусъвършенстването, за да можеш да развиваш това зрънце, което ти е дадено. Човек, на който му е дадено даром талант в различни области, е отговорен пред него да го развива и да го използва в градивна насока.”

Тодор сам навлиза в дебрите на архитектурата, дизайна и изящното изкуство, за да се самоусъвършенства и обучава. Признава, че заниманията поглъщат цялото му време. За него това е и професионален път, и в същото време хоби. „Това, което правя би могло да бъде толкова хоби, колкото за един художник картините му – казва Тодор и признава, че е трудно да се издържа по този начин. – Трябва да си много добър мениджър”. Според него изкуството, на което се е посветил, е подходящо за създаването на музейни експозиции, представящи по достъпен начин архитектурното ни наследство. Първият етап от творческия процес е раждането на идеята, следва нейното физическо претворяване. В моделите си на възрожденски къщи Тодор изкусурява и най-малките детайли, като просторните чардаци, живописната украса, фината дърворезба, старите герани на двора, каменните зидове и калдъръми. Използва естествени материали като дърво, картон и хартия, които обработва по специален начин, създавайки усещането за автентичност. Тодор избира възрожденската архитектура, защото по думите му тя е уникална за България.

„В тази артистична дейност съм воден от дълбокото убеждение, че ние трябва да показваме това, което имаме и да го поднасяме по подходящ начин – обяснява младият творец. – Вярвам, че изкуството и конкретно моето изкуство, посредством тези авторски макети на възрожденски къщи, е достъпен начин човек да се запознае с нашата култура и архитектура. Дълбоко вярвам, че културата е най-добрият посланик на една държава. Тя е непреходна. Проектът ми е насочен не само към това да представяме своето богато културно-историческо наследство в чужбина, но е и към самите нас, българите, да видим какво притежаваме. И в крайна сметка да се повиши самочувствието ни на базата на родната ни култура, история и на базата на ценностите на Възраждането. Двигател на българското Възраждане са били ценности като човеколюбие, дарителство, просвещение. Мога да кажа, че Копривщица е най-яркият изразител на тези ценности.”

На въпроса коя е любимата му творба, Тодор отговаря: „Това е творбата, над която работя в даден момент, тъй като насочвам към нея всичките си усилия, цялото си вдъхновение и творческа енергия”. Младият мъж мечтае изложбата му „Възрожденският дух на Копривщица и Мелник” да гостува в Европейския парламент в Брюксел и да представи достойно страната ни. Засега той вижда живота си в България.

„Страшно е трудно, особено, когато става въпрос за култура и изкуство, но все пак си казвам, че човек трябва да има волята да се бори за това, което иска да постигне, защото няма как да ти дойде всичко даром от небето – признава той. – Това, което ме прави щастлив като артист, е че можеш да работиш навсякъде по света, особено в днешно време, границите вече са отворени, човек в голяма степен е гражданин на света. Като творец мога наистина да работя навсякъде, но приоритетът, това, което е в сърцето ми, е моята култура, моята страна, българската архитектура и нейното популяризиране по всевъзможни начини и извън страната. Надявам се да получа необходимата подкрепа – и морална, и материална, при организирането на тези изложби, за да постигна целта, която вярвам, че е цел на всички нас.”