Повелителят на смеха Михаил Вешим

През септември по БНТ ще бъде излъчен новият роден сериал „Английският съсед”. Той е заснет по едноименния роман на Михаил Вешим – невероятно смешна книга за сблъсъка и сближаването на културите в епохата на глобализацията. Място на действието е измисленото от Вешим село Плодородно. С отварянето на страната ни към света доста от неговите жители са отишли на гурбет в чужбина, други пък разчитат да спечелят от тотото и Еврофутбол, вместо от богатата тукашна земя. В един хубав ден в Плодородно къща си купува англичанинът Джон. Той е работил в химическата промишленост, пенсионирал се е наскоро и копнее за спокоен живот на село, сред чиста природа. Избрал е България, защото е идвал няколко пъти на море у нас, изкарал е и курс по български. Мечтае сам да обработва земята, да сади „томати и шушки”, да отглежда животни. И ако Джон с удоволствие навлиза в колорита на българската провинция, българският му съсед Николай се е прекръстил на прочутия клуб Нотингам Форест, имена от световния футбол носят и домашните му животни.

„Идеята за тази книга ми дойде съвсем случайно, в разговор с човек от село Камчия, Варненско. Той ми сподели, че в съседното село е дошъл един англичанин. Това беше преди 6-7 години, когато у нас жители на Острова започнаха да купуват къщи. Та поданикът на Кралицата бил много работен, купил си трактор и почнал да оре земята, докато нашенци седели в кръчмата, пиели бира и го убеждавали, че от земята се губи. А той не може да разбере защо не искат да я обработват, как може от нея да се губи. И им доказва, че от земеделския труд може да се печели. Тази история не ми излезе от главата. И я разказах в най-различни форми: най-напред във фейлетон във в.”Стършел”, после в радиопиеса по БНР, в сценарий за телевизионен сериал и чак най-накрая, като се забави малко реализацията на сценария, написах романа. Хуморът в него наистина идва от срещата на два възгледа за живота. Изглежда съм усетил нещо важно и затова съм успял да нарисувам една любопитна картина, но тя е добронамерена. В книгата не раздавам присъди, не упреквам тоя или оня, романът не е сатиричен. Той е смешен и е дълбоко български. Той е роман за нас, българите. Англичанинът е само огледалото, в което ние се оглеждаме.”

Романът е с рядко колоритни персонажи. В главата на кмета например се въртят оригинални идеи за инвестиции: че в тукашните земи може да бъде направен Хайд парк или голф игрище. В края на книгата разбираме, че в Плодородно са дошли да живеят три японски семейства, които произвеждат прочутото българско кисело мляко, че в местното училище ще учат българчета, япончета и внуците на Джон. Очакват се и внучетата на кмета от брака на сина му с виетнамка. От друга страна, местните хора живеят на четири континента. „Светът е едно глобално село!”, обобщава кметът.

Именно българските емигранти са герои на втория роман на Михаил Вешим „Нашингтон”. И по-конкретно - емигрантите в Съединените щати. Писателят има много приятели, които са заминали отвъд Океана в началото на 90-те:
„Всяко лято като се връщат, аз се виждам с тях и ги разпитвам за някои неща, за живота им, даже за дребни битови подробности: какво ядат, какво пият, какво готвят. За мен са интересни тия детайли – разказва писателят. – Понякога си говорим и по „Skype” и виждам, че на тях им липсва България, и то точно в тия дребни неща. Липсва им вкусът на българското сирене, на нашите домати, на луканката и ракията ни, с такава носталгия говорят за тях. Разбира се, те изведнъж не могат да станат американци. Може би техните деца ще станат. Но емигрантите първо поколение, които заминаха в началото на 90-те години, живеят там с идеята, че като се пенсионират, ще си дойдат в България с добрите си пенсии и тогава за тях ще започне хубавият живот. Възприемат престоя си отвъд Океана като гурбет. Нерядко живеят в лишения, за да могат децата им да се изучат и евентуално да останат, а те да се върнат тук.”

В книгата четирима българи-емигранти, приятели от войниклъка, се събират веднъж в годината на именния ден на един от тях – Георги. А той ги гощава с печено агне, вкусни български зеленчуци, отгледани в американския му двор, кисело мляко с нашенска закваска. В съдбата на всеки от тях се оглеждат времето преди промените у нас, сътресенията на прехода, свободата да пътуваш и живееш в един отворен свят, предизвикателствата на емиграцията.

Михаил Вешим е автор на хиляди фейлетони и стотици разкази, на пиеси и 14 книги. Негови творби са превеждани на много езици. Най-новата му книга – „Повелителят на осите”, е сборник с 56 смешни разказа. В последния от тях – „Сън в летен ден”, хумористът се връща към детските си спомени от писателската станция на морето. Там го е водил баща му – известният писател и сценарист Георги Мишев. „На плажа е весело: под тоя чадър класик, под оня чадър класик – топка да ритнеш, класик ще удариш...” – пише днес Вешим за соцвремето и колективния отдих на творците.

„Те не само почиваха колективно, те живеят в един писателски блок в столичния квартал „Изгрев” – отбелязва той. – Тогава писателският труд беше централизиран и организиран. Разбира се, и по-добре платен, защото имаше многобройни издания, а книгите излизаха в големи тиражи. Да не говорим за контрактите, с които се случваше предварително да ти платят за книгата, която ще пишеш. Така че доста хора от сегашното писателско съсловие изпитват носталгия по онова време. И това е напълно разбираемо, защото си спомнят точно тия материални придобивки. А те се даваха на автора, за да бъде верен на режима. Сегашното време е по-честно. Днес сме напълно свободни да пишем, каквото си искаме. Аз поне така се чувствам и като журналист, и като писател. А пък че нямаме тия материални възможности, каквито имаше навремето, е абсолютно нормално. В Съединените щати едва ли има десетина писатели, които да живеят от литературен труд. Всички останали работят нещо друго. Професия писател много трудно може да има в която и да е страна. В България е още по-трудно, защото сме малка страна, с малко читатели. Важното е, че човек е свободен да пише според разбиранията си.”

Споделете

Повелителят на смеха Михаил Вешим

Още от категорията

Соня Йончева получи наградата “Златен век” за изключителен принос в културата

Военноморският музей проследява морската история в изложба

"Диалог" между корейка и българи в Русенската художествена галерия

"Пощенска кутия за приказки" продължава да пътува сред българите зад граница

В Казанлък – по следите на големия художник Иван Милев

"Триумф" - българският кандидат за "Оскар" триумфира на "Златната роза"

Българско Национално Радио