„Ясно слънце, ситни звезди”

Красива, пъстра и доста сложна за изпълнение, националната ни шевица е едно от най-големите постижения на българската традиционна култура. Както в други нашенски занаяти, тя съдържа символи и значения, установени далече назад във времето. В това издание на "Фолкстудио" ще ви разкажем за някои от най-характерните символи, които българките бродирали върху дрехи, покривки и други тъкани за бита.

И до днес в повечето български домове има поне една-две ръчно везани покривчици, останали като мил спомен от близкото минало. Ако се вгледаме в тях, ще открием стилизирани фигури, взети от живата и неживата природа. Същите, с които българката от векове покривала тъканите със специално предназначение. Бродираните знаци и изображения представлявали своеобразен амулет за здраве и неприкосновеност.

По тях можем да разчетем вярванията на народа ни за произхода и подредбата на света. Колкото и необичайно да звучи, в един от най-често срещаните орнаменти учените откриват митологичния образ на Световното дърво. Наричано още "дърво на живота", "космическо" и "шаманско" дърво, то олицетворява триделното разпределение на света във вертикален план. Короната символизира "горния", божествения свят. Стъблото е земният свят, а корените – подземният, в който живеят демонични създания. "Младото слънце" или "Младият бог" всяка година по определено време слиза по клоните на дървото, за да освети живота на хората и да отбележи новото начало. Да донесе благословията на небесата и да пази човеците от злини. Този мотив се среща в бродираната украса на дрехите в цялата страна. С различни варианти на Световното дърво обшивали елеци от Югозападна и Североизточна България. Подредени като фриз, мотивите с това изображение се полюшвали и върху края на моминските и невестински ризи – най-важната част от облеклото на българката.

Соларните изображения, представящи древния култ към слънцето, са изпъстрили празника и делника на българина дори и днес. Без да знае, нашият съвременник вижда, докосва, дори вкусва неизброимите изображения на слънцето, останали като невидимо наследство и неоценимо богатство.

Един от символите на слънцето е кръстът. А за прабългарите – т. нар. "двоен кръст" или елбетица. Това е може би най-популярният мотив в нашенските шевици, в украсата на ритуалните хлябове. Елбетицата е "копирана" днес в погачите, които можете да поръчате навсякъде у нас. Килими и кърпи, покривки и възглавници, женски ризи и сукмани, мъжки ръкави и дисаги... Елбетицата е навсякъде. Според учените, тя е свързана с изображенията на индийската свастика и дхарма чакра – колелото на живота, на неумолимото време и вечния закон. Елбетицата има толкова преображения, че е трудно да ги опишем с няколко думи. Различни, пределно естетизирани и закодирани, те носят схващането за света на нашите прадеди – четирите посоки на света, събрани в общ център. Към тях са прибавени междинните посоки североизток, северозапад и т.н. Така линиите стават осем, а колелото на живота /дхармата/ се върти около центъра – около непреходното и неизменното, около това, което е валидно и на "този", и на "онзи" свят.

Някога бродерията имала и функция на своеобразна визитка. По нея хората можели да "разчетат" социалната принадлежност на човека – дали е богат или беден, ерген или женен мъж, мома или млада булка. Празничните дрехи, особено на малките деца и младите момичета непременно трябвало да са "везани" (бродирани). Богатата везба е възпята в народните песни като част от красотата на българката. В изработването на своята носия жените влагали цялото си умение, проявявали творческите си способности. Всеки район от страната ни се отличава не само с характерни песни, танци, езикови особености. Цветовете и орнаментите върху националните костюми издават древните етнически корени на общността, която представят. Бродериите били поставяни на специални места, считани за уязвими. Красивата жена имала шити украси на полите, близо до сърцето, на ръкавите.

"На поли й ситни звезди,
на гърди й ясно слънце,
на плещи й ясен месец,
по пазва й земля и небо,
земля, небо, гора и вода..."

В много песни срещаме този мотив, който съдържа космологичните вярвания на народа ни за връзката на човека с божественото. А образите от този текст ще видим в бродериите, които може би имаме в дома си. Нека знаем, че те не само създават топлота и уют. Докато радват очите ни с изисканото съчетание на цветове и многообразие от форми, те ни правят съпричастни към духовното богатство на миналото.

Споделете

„Ясно слънце, ситни звезди”

Още от категорията

Регионалният етнографски музей в Пловдив помага за възраждането на древния занаят плъстене

Естер Вилемс – хореограф от Хага: Душата на българина е кодирана в танците

И български ритми звучаха на детски фолклорен фестивал в Марибор

Националният етнографски музей с... разкази по Коледа

Българско Национално Радио