Всяка събота, вече дванадесета поредна учебна година, криптата на столичния храм „Покров Богородичен” се изпълва с деца иконописци. Веднага след урока по вероучение и Господнята молитва те отварят душите си за образа на светеца, когото изписват, за да запечатат до най-малката подробност всичко, което са научили за него и най-вече това, с което ги е впечатлил. За да стане една икона истинска и да отговаря на православния канон, освен задължителния курс по „закон божи” децата изучават иконография и богословие на иконата. Запознават се и със специфичната техника на рисуване и технология на изработването от грундиране на дъската до полагане на боите. Работи се с яйчена темпера, а накрая се завършва с полагане на златото върху дъската.

Детската школа носи името на прочутия иконописец Захари Зограф и е първата по рода си в България. Неин основател е иконографът и дългогодишен учител по рисуване Младенка Ланджева. Преди да започне да води курсовете по иконопис в Енорийския център към храм „Покров Богородичен” – София тя учи децата на иконопис в едно училище. След изложба на детските икони в руския културен институт от Енорийския център й предлагат да създаде школа по иконопис в църквата.

 

Децата са различни, има от домове за сираци и от обикновени семейства, те идват тук и порастват в храма – разказва Младенка Ланджева. – Има доста младежи, които са завършили тригодишната школа, но продължават да идват да рисуват. Студенти са, а някои от тях вече имат семейства и водят на свой ред децата си. В началото идват много стреснати и затворени в себе си. Постепенно навлизат във вярата, в светите образи и аз им разкривам тайните на иконографията, отпускат се и стават по-добри. Техните икони са напълно канонични, избираме си качествени образци на свети образи – български, руски или гръцки. Запознавам ги с цялата история на православието и християнското изкуство. Рисуваме не само български възрожденски икони, но и всякакви други и най-вече такива, каквито си изберат децата. Самата аз имам доста богата колекция от сюжети. Разказвам на всяко дете за светеца, когото си е избрало, четем задължително житието и детето само решава какво да рисува.

Изписването на икони изпълва десетгодишната Яна-Калина с приятно, топло чувство, което я завладява. Първото нещо, когато се прибереш у дома, е да намериш житието на светеца и да го прочетеш, за да знаеш какво е станало с него, какво е преживял, защо е станал светец, с какво му е помагал Господ. Всичко това трябва да се знае, за да можеш да го нарисуваш. Всеки светец ти помага. Когато рисувах Свети Мина, си бях изгубила някакъв учебник, помолих му се и той ми помогна да го намеря.

А докато рисуваш, задължително изпълваш сетивата си с добри чувства, пояснява 13-годишният Илиян Илиев, който рисува икони вече втора година. Трябва да мислиш за хубави неща – казва той. – Много добре се чувствам, откакто рисувам, интересно ми е как е живял светецът, как се е отделил от светския живот.

По щастливите детски погледи се разбира, че рисуването на икони се е превърнало в тяхно любимо занимание, което ги прави не само по-добри, но и по-мъдри и уравновесени. Такава е и Владина Денева, която учи седма година пиано в Музикалното училище. Тук много ми харесва, идвам с голямо желание почти всяка събота. В момента рисувам своята трета или четвърта икона. Тук се научих да гледам на нещата с по-различно око, да се задълбочавам във всяко нещо, което правя. Когато рисувам, ме вдъхновява самото чувство, изпитвам смирение, умиротворение и точно затова идвам. Обстановката е хубава, с добри хора, добра учителка и наистина тук се общува със светците, с Бога. Това са неща, които могат да се усетят само със сърцето, и то в църква. Свиря от петгодишна на пиано, а то е много труден инструмент. Често, когато слушам музика, рисувам това, което си представям. Когато съм вкъщи, взимам водните бои и си пускам например Бах или Бетовен, или известни концерти. Обичам да рисувам, докато слушам класическа музика. Казват, че изкуството не идва само и при мен е точно така.

Мира Ненчева е на 18 и вече пет години рисува икони. Скоро ще стане студентка и вероятно ще замине да учи в чужбина, но изографисването на икони ще си остане любимото й занимание. Дойдох тук и в началото, беше по-скоро заради самото вероучение, а после изписването на икони много ми допадна. Като начин на рисуване то е доста различно от всичко, което съм правила. Ходила съм на различни курсове по рисуване, но това, което много ми харесва, е, че за разлика от обикновеното рисуване изобразяването на икони е много духовно. За тези няколко часа всяка седмица успяваш да намериш хармония със себе си, със света и това ти дава много сили да се бориш със стреса, който е навсякъде около нас. Много пъти забелязвам как идвам тук изнервена, а когато си тръгвам, излизам със съвсем различна концепция за споровете през изминалата седмица. Обикновено, когато се молим, някак не се сещаме да се обръщаме и към светците. Когато ги рисуваме, освен че намираме отговори на лични въпроси, докато четем житието, започваме да се молим на светеца и намираме неговата закрила не само по време на самото рисуване на иконата, но и в живота. Ако рисуваш вкъщи, трябва наистина да се опиташ да създадеш тази атмосфера, която тук, в църквата, е много по-различна. Вкъщи трябва да бъде тихо, да си сам, защото хората около теб те разсейват.

Част от готовите икони на детската школа се продават на благотворителни изложби, а други децата сами подаряват на когото решат. Енорийският център „Покров Богородичен” развива освен образователна и широка социална дейност, подпомага деца от социални домове. Затова и школата по иконопис е безплатна за деца, лишени от родителски грижи. Те са приети с много любов и внимание от останалите им връстници в школата. Детските икони носят в себе си чистота, непринуденост и любов – подчертава Младенка Ланджева. – Когато децата още от малки са въведени в храма, те израстват различни, по-добри хора. Затова и техните икони от рисувателна гледна точка може и да са по-несръчни, но това не е важното, а чистотата, любовта, която носи едно дете, и неговата искреност. Те са много открити, не лъжат и затова смятам, че детските икони са много стойностни и много духовни.

Снимки: Дарина Григорова