Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изложба „Глаголица и прабългарски руни” в БНР

Снимка: Венета Павлова

© Снимка: Венета Павлова

В центъра на композицията е буквата „АЗъ”.

На 14 февруари отбелязваме успението на Св. Кирил, създал заедно с брат си Св. Методий в IX век първата славянска азбука – глаголицата. По този повод в сградата на Българското национално радио е открита изложбата „Глаголица и прабългарски руни” на художника Павлин Петров. Тя е израз на почит към паметта на първоучителя и към приноса на двамата братя – покровители на Европа, за ограмотяването и разпространението на християнството сред славянските народи.

В обяснителен текст към една от творбите в изложбата четем: Наименованието на азбуката глаголица идва от думата „глаголати”, което означава говоря, т.е. – това са знаците, които говорят. Неслучайно първата буква в азбуката „АЗъ” е изградена на основата на християнския кръст. Това според изследователите означава, че тази азбука е християнско писмо, което идва от Бога, защото Бог е началото на всичко в света...

Като цяло самата глаголица е свързана с кръга, с триъгълника и с кръста. Всичко се върти около тези три символа – обяснява в интервю за Радио България художникът. – Мога да кажа, че има различни символи, които идват и от други епохи и цивилизации, но са взети от Свети Кирил и са вложени в глаголицата. Интересни символни знаци присъстват върху монограмите на прабългарските ханове Кубрат и Аспарух, а знакът на техния род Дуло е въплъщение на сила и мощ. Символи на тази сила и мощ са били брадвата и лъкът. Съчетани помежду си, те образуват и знака на рода Дуло.

© Снимка: Венета Павлова

Молитвата „Отче наш” на глаголица.


© Снимка: Венета Павлова

Знакът на рода Дуло.

Един от най-запомнящите се прабългарски рунически знаци пък е символ, който означава „закрила на живота”. Любопитно е, че изображението му се среща в старинни килими и черги у нас.

Всъщност, някои учени предполагат, че при създаването на глаголицата са използвани и прабългарски руни. Според Павлин Петров тези знаци са имали символно значение. Възможно е някои от тях да са били своеобразни емблеми на занаятчийски работилници – подобно на съвременните фирмени знаци.

Идеята на тази експозиция е да се повдигне духът на българина, да се припомнят древните му корени, а символите, показани в нея, да събудят любопитството му, да го накарат да се поразрови в историята ни – казва художникът.

Изложбата е създадена през 2008 година. Показвана е в Софийската духовна семинария и в Информационния център на ЕС в България, в просветното министерство и на други места.

© Снимка: Венета Павлова

„Закрила на живота”

Защо Павлин Петров е избрал Българското национално радио за сегашното й представяне?

Тази изложба е пътуваща – споделя той. – Поредното нейно представяне е тук, защото смятам, че Българското национално радио е трибуна на българщината открай време, такава ще бъде и занапред. И затова си мислех, че това е едно от местата, в която тази изложба ще стои достойно.

В експресивните си пана художникът е вложил различни материали: кожа, текстил, дърво, метал, керамика. Колоритът на творбите е топъл, въздействащ. Те са придружени от обяснителен текст.
По публикацията работи: Венета Павлова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Аниес Дезарт за времето, музиката и светлината на София

"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се заплита в ритуалната зала в кметството, където малко момченце се обяснява в любов на момиченце на..

публикувано на 23.12.24 в 10:25

Скулпторът Юсеин Юсуф превърна чешма в галерия сред гората

Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на градежа е дадено през 1985 г. от бащата на Юсеин Юсуф, а година по-късно, когато той почива, делото е..

публикувано на 22.12.24 в 08:25
Бистришките баби

Изложба "Живи човешки съкровища – България" се открива в София

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН) открива днес изложбата "Живи човешки съкровища – България" в центъра на София, под купола на Ларгото. Експозицията представя вписаните в периода 2008-2024 г. 44..

публикувано на 17.12.24 в 07:00