Връхна точка в развитието на котленското килимарство през XIХ век са килимите “Къдряви звезди” и “Суровакниците”. Интересен в композиционно отношение е и “Таблите”, представляващ кравая – прощъпулник. С такъв килим, заедно с кравай, бабата дарявала внучката си, кръстена на нейно име, в деня на прохождането й. Мотивите пеперуди, птиченца, лозинки, цъфнали клончета са свързани с пролетта и плодородието. Всички тези елементи разкриват постоянния стремеж към красота на котленката. През Възраждането тя създава килими с композиция и шарки, плод на творческата фантазия и личните преживявания на много поколения.
В тях е влагала всички боязливи трепети на своята нежна душа, стремежа към волност и красота чрез звезди и птици, надеждата за свобода с високо вдигнати саби – продължава Стефан Иванов. – Има редица килими, които са уникални по своята същност, защото са родени от мъката, тъгата, радостта, от християнското ежедневие на котленката. Интересното е, че тя е давала свобода на своето въображение с интересни имена, а също и на своята воля за просвета. В бордюрите на килимите е вшивала буква от българската азбука. Обикновено това била буквата “К”, името на възрожденски Котел. Стремежът за национално освобождение с втъкаването на саби звучи като призив. Уважението си към християнството пък котленки изразявали с “бърдучета” и “кадилници”, използвани в църковните ритуали. Уникалността на тези килими разкрива до каква степен тукашната жена е била център на живота в котленското семейство.
Свежестта, меката пастелна разцветка с бои, добивани от различни треви и растения на Балкана, са характерни за котленския килим.
В края на XIХ век котленката сама прави багрите от естествената горска лаборатория в този край – разказва Стефан Иванов. – Така например черният цвят е от кората на елхата, жълтият – от корени на див пелин, кафявият – от черен глог, тъмнобежовият – от жълта млечка, светлобежовият от кора на млади дрянови клонки, синьото – от метличина и корите на белия ясен, виолетовата боя – от метличина и див мак, а зелената боя – от сърпица (Isatis indigotica) и листа на дива ябълка. При промишлеността през XIХ век ползвали и т.нар. анилинови бои. Интересното в нашия музеен фонд е, че всичките тези килими, които са оцветени с естествени багрила, са здрави и все още не са поразени от времето, докато при тези, които са направени с анилинови бои, се наблюдава ерозия.
В музея има един килим “Къдряви звезди” в гостната стая, който е на 136 години и учудва посетителите със своята свежест, пъстрота и красота. При социализма килимарството в Котел и съседните села се индустриализира. Имало е и промишлено училище, подготвящо кадри за тъкачеството. Жалкото е, че след закриването на Художествената гимназия в Котел през 1980 година, този занаят потъва постепенно в забвение. Все още обаче има жени- наследнички на прочутите тъкачки, които в домашни условия правят килими – уникални като някогашните. Опасността е, че с времето този занаят ще отмре и ще остане само като красив спомен за развитието на занаятите през Възраждането и миналия век.
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Облачно